СЪДЪРЖАНИЕ
Бог ни представя Своята истина под най-различни форми, и чрез най-различни картини, обрисувани чрез Неговите думи в Библията. Една от тези картини е картина на мрак и нощ. Но този мрак не е абсолютен – сред него блещукат светлинки.
Страна на месеца за ходатайство- Северна Корея и Сомалия
Възлюбени, с Божията помощ и с даването на християните в сметката на БММ за април влязоха 1118.51 лева. От тях 246 лева са дадени за Родопите.
СВЕТЛИНКИ В МРАКА
Бог ни представя Своята истина под най-различни форми, и чрез най-различни картини, обрисувани чрез Неговите думи в Библията. Една от тези картини е картина на мрак и нощ. Но този мрак не е абсолютен – сред него блещукат светлинки. На някои места, тези светлинки образуват цели светли обекти – това са Божиите църкви. Но на други места, светлинките са самотни, „замъждяли фитили“, често останали незабелязани.
Едно такова тъмно място са Родопите. Те са една много красива планинска система, с древна история и местна, самобитна култура. Това е, което се вижда на пръв поглед, във физическия свят. Но в духовния свят, там все още има много мрак. И твърде малко са тези, които са готови да донесат светлина в този мрак.
Над Родопите са преминали много страдания. Те са и района в България, пострадал най-много и най-дълго от ислямското османско робство. Всички сме учили и знаем, че България е била под робство 5 века. А знаете ли, че Родопите са били под същото робство 5 века и половина? Те падат под Османска власт преди падането на Търново, и се освобождават чак след Балканската война!
Родопчани са преживели и събития, които други райони в България не са преживели. Много от нас сме гледали „Време разделно“, за насилственото помохамеданчване там. Но този филм дава само бегла представа какви ужаси са се случвали из тези планини – от налагането на исляма с кръв и меч до Баташкото клане!
Например, недалеч от пътя, свързващ Пловдив със Смолян има един връх, който се нарича Цирикова църква. Под него са почти изгубените останки на едно село. Турците завели насила хората от това село до върха, където има пропаст и малък каньон и ги заплашили със смърт, ако не приемат исляма. Тези, които отказали поради вярата си, били хвърляни в пропастта. И понеже тя не е много дълбока, те оставали там да агонизират няколко дни, при това без вода и храна. От техните стонове (на старинен език „цирикания“) дошло и името на върха. Днес там има параклис, напомнящ за тези страшни събития.
Беше зима. С мой брат в Господа бяхме решили да отидем на преход до два от най-високите върхове в Родопите, в района на Цирикова църква – върховете Голям и Малък Персенк. На първия ден изкачихме Малък Персенк и пренощувахме в палатка, готови да изкачим и Голям Персенк на втория ден.
Когато се събудихме на следващото утро, навън валеше сняг. И двамата имахме усещането, че е най-добре да отложим изкачването на Голям Персенк за друг път – не заради времето (ние бяхме отлично екипирани), а заради нещо друго, което още не можехме да обясним. Вместо това, решихме да слезем в близкото село Забърдо. Все по-ясно усещахме, че там има някой, за когото Бог ни праща.
Стигнахме до Забърдо. Първо отидохме до местното магазинче. Вътре имаше тинейджъри, играещи на електронни игри. Опитахме се да поговорим с тях, но те бяха твърде заети с игрите си и не ни обърнаха особено внимание, а когато споменахме малко от благовестието, дори намекнаха, че им досаждаме, искаха да ги оставим на мира да си играят на игрите.
Навън беше пусто, валеше сняг, нямаше никой. Кой тогава беше човекът, заради когото сме тук? Дори не знаехме къде другаде да отидем в селото.
Наблизо имаше един нов хубав хотел за туристи. Решихме да хапнем там и да си тръгваме, може би човекът, когото търсехме е извън селото, някъде накрая край побелелите ливади и гори, кой знае.
Влязохме в хотела и си поръчахме нещо за хапване. Момичето, което обслужваше ресторанта дойде при нас, и се заговорихме с нея. Изведнъж в разговора се появиха много съвпадения между различни неща, които тя е очаквала и си е представяла, и това, което ние сме търсили. Оказа се, че майка й е мюсюлманка, а баща й православен християнин по традиция, и че преди години Бог е извършил изцеление в дома й (тогава тя не е знаела, че това е Бог). Оттогава тя е започнала да търси Кой е Той!
След като свършихме разговора с нея, тя каза: „Вие донесохте отговор на много мои въпроси! Абсолютно съм убедена, че Бог ви доведе именно за това, за да ми отговори чрез вас! Моля ви, идвайте пак, вие сте лъч светлина в това мрачно място! Искам да науча още и още, а след това да предам това и на моите близки и роднини!“
И така, решихме, че пак ще се пътува до Забърдо. Но когато отидохме там пак, този път посетихме и други села в района. В едно от тях – селцето Студенец, попаднахме на човек, който беше от Северна България, но си намерил съпруга родопчанка и тук се установили. Жена му много обичаше да чете книги. А той вярваше, че „има някаква Сила там горе“, но искаше някой да му обясни повече…Оттогава започнахме да ходим и там, и сега вече и двамата с жена му знаят, че тази Сила е Бог, и продължават да искат да разберат още и още.
А в трето село – Богутево, посетихме местната мандра. Селото беше изцяло мюсюлманско, но момчето, което обслужваше мандрата не беше местно. Поговорихме и с него, и се оказа, че то също търсеше, искаше да разбере Кой е Бог, и да сподели това и с местните, защото усещаше, че колкото и да бяха религиозни селяните тук, мракът си оставаше.
Сега сме убедени, че по селата и градчетата в Родопите е пълно с такива хора. В тях има запалена светлинка, но тя е скрита. Те не знаят как да я поддържат и разпалват, няма и да разберат, ако някой не им каже. Може би много такива светлинки вече са угаснали. А може би чакат някой да дойде и да ги разпали? Какво би могло да стане тогава?
При първото ни ходене бяхме само двама, после трима, а третия път – четирима. Но пак сме твърде малко. Да, има и други Божии хора из Родопите, но и те са малко, едвам успяват да „огреят“ само в техния район където може.
Призивът на Христос „Идете по целия свят“ е като призив за алпинисти да изкачат висок връх. Когато тези алпинисти тръгват към Еверест, или който и да е осемхилядник, те не са сами, а цяла експедиция. Под този осемхилядник винаги има базов лагер, от който тези, които са определени да изкачат върха, получават цялата необходима подкрепа и подготовка. Без базовия лагер, изкачването на върха е невъзможно. Но от друга страна, какъв е смисълът на базовия лагер, ако алпинистите си останат там, превърнат го в курорт и не тръгнат изобщо към върха?
За съжаление, днес все още има доста църкви, които са като „базов лагер, превърнат в курорт“. Никой не тръгва за никъде от него, защото там си им е добре.
Но да се върнем към Родопите. Знаете ли как тръгва пожар? Той може да започне от една искра, от свещ, от недогоряло, „замъждяло“ въгленче“. В началото започва трудно, обикновено трябва „помощ отвън“, но разпали ли се веднъж, вече много трудно се спира.
Подобен „пожар“ се е случил в дните на апостол Павел. Той е обиколил земите на днешна Турция и Гърция, но може ли сам човек, само с няколко души край него, да обходи всичко? Затова, той казва на Тимотей: „И каквото си чул от мен при много свидетели, това предай на верни човеци, които да са способни и други да научат“ (2 Тимотей 2:2).
Това е бил винаги Божият план за разпространение на благата вест – не едни и същи хора да обикалят колкото може повече места до безкрай, „хранейки вечни бебета“, а да свършат работата качествено – да отидат при подходящите местни, да ги обучат, и след това самите местни да продължат по същия начин, да обучат други и т.н., за да могат първите да отидат на друго място.
Тази работа не е толкова трудна, колкото изглежда. Родопите не са на хиляди километри, дори от най-далечния град в България. Дори не са нужни някакви кой знае какви финанси или друга подобна поддръжка. Но и най-важното, което ние преживяхме лично – в такива пътувания няма да сме сами, а сам Бог ще е с нас, както казва Исус: „И ето, Аз съм с вас през всичките дни, до края на света!“ (Матей 28:20).
Бойко Божидаров,
БММ
СТРАНА НА МЕСЕЦА ЗА ХОДАТАЙСТВО – СЕВЕРНА КОРЕЯ И СОМАЛИЯ
Сомалия
Площ 638 000 км2. Население: 9 525 600. Столица: Могадишо с население около 1 500 000. Официален език: сомали, английски на север, италиански на юг и малцина говорят арабски. Грамотност: 24%. Общ брой езици: 14. Народностни групи 22: А – 16 Б – 0 В – 6 (А са народи, които са под 50% евангелизирани, Б – народи над 50% евангелизирани и със значително християнско присъствие, В – над 60% християни). Религия: мюсюлмани 99,96%, християни 0,04%. Мисионери в Сомалия – няма данни.
Молитвени нужди:
1. Сомалия вече не съществува като жизнеспособна страна. Нейният бъдещ размер, състав и водачество са обвити в неизвестност. Молете се за Обединените нации, международните и националните лидери да имат съгласие за бъдещето на Сомалия, а така също и за бъдещите управници да се поучат от миналото и да управляват страната за доброто на нейните хора, с уважение към човешките права – включително и религиозна свобода. Молете се войнствените ислямистки групи никога повече да не вземат контрол над страната.
2. Ислямът е провалил страната. Молете се неговата неадекватност да стане явна на всички, така че в новата Сомалия нацията да може свободно да чуе Евангелието и да вярва. По-голямата част от населението никога не е било изложено на Евангелието.
3. Работата на мисиите e била ограничена, опасна и възпрепятствана със забрани, като през 1974 г. е била насилена да спре. Шведските лутерански мисионери са спечелили за Господ Исус няколко стотин сомалийци в периода между 1898 и 1935 г. Менонитските мисионери също са видели няколко стотин сомалийци да се обръщат към Господ. Молете се за работници в Сомалия да бъдат призвани, приготвени и готови да служат в тази определено затворена за Евангелието страна.
4. Сомалийските християни са изпитали голяма опозиция; много от тях са неженени мъже – има само неколцина християнки. През 1991 г. е имало около 500 сомалийски католици и няколко стотин евангелисти, повечето от тях тайни вярващи. Някои от тях са избягали от анархията и са потърсили прибежище в Кения, Етиопия, Йемен и другаде. Молете се за тяхната закрила, растеж във вярата им и смелост да свидетелстват когато имат възможност.
5. Християнското служение, насочено към страдащите в Сомалия е от голяма нужда. Някои изчисляват, че докато дойде мирът в Сомалия 25% от населението ще умре а други 30%, болшинството от които деца ще бъдат за винаги наранени чрез недохранване и осакатяване. Молете се за:
* Помощни работници (някои от тях са християни), които срещат опасности, огромен стрес и разочарование. Молете се християнските помощни организации да имат възможност да влязат в страната, да помагат в изграждането на наново на живота на сомалийците и да намерят възможности да споделят своята вяра.
* Бежанците в Кения (500 000) и служенията, насочени към тях. Има нужда от подобни служения и в Етиопия (200 000), Йемен (60 000), в страните от Персийския залив и на Запад.
6. Сомалийската Библия е била публикувана през 1977 г. Много Нови Завети са били раздадени на ръка точно преди изгонването на мисионерите през 1974 г. От тогава насам Библията и християнската литература тайно е разпространявана в бежанските лагери в отговор на излъчванията по християнското радио.
7. Радиопредаванията приготвени от CNC в Кения и излъчвани от FEBA, на Сейшелските острови. Отзвукът на тези половин часови, ежедневни предавания е добър. Това е главния начин за достигане на Евангелието директно в страната.
Бъдете изобилно възнаградени от Господ за Вашите молитви за тази страна.
ФИНАНСИ
Възлюбени, с Божията помощ и с даването на християните в сметката на БММ за април влязоха 1118.51 лева. От тях 246 лева са дадени за Родопите. До края на юни остават да се съберат още 3627.49 лева за служението в северна Индия. Бог да погледне благосклонно на даващите и да благослови делата на ръцете им и бъде огнена стена, която да ги пази от неприятелите им!
Когато Авраам беше на 99 години Господ го посети с още двама ангела (Битие 18 глава). Беше горещо и Авраам седеше на сянка във входа на шатъра си когато видя към него да приближават трима мъже, които явно не бяха местни, но и не само. Единият силно се отличаваше и Авраам разпозна, че това е Господ в човешки образ.
Духовният човек разпознава Божието присъствие за разлика от плътския. И понеже Авраам разпозна Господа той се затича към жена си Сара и й каза да приготви три хляба, а после отиде при стадото с говеда и от там избра най-доброто теле, даде го на слугата си и му нареди да го заколи и приготви за гостите.
Тук трябва да обърнем внимание на факта, че Авраам нe избра някоя кокошка, агънце или козленце за да нагости Господа и ангелите с него макар, че и кокошката и агънцето и козленцето щяха да са достатъчни да ги наситят. Вместо това Авраам избра най-доброто теле. Той заколи най-скъпото което имаше. Не се свидеше.
Той разсъждаваше така: „Господ е при мен на гости. Аз трябва да му дам най-доброто което имам.” И да забелижим, възлюбени, че след като се нахраниха Господ каза на Авраам, че ще му даде син догодина по това време. След като Авраам даде най-доброто, на което беше способен Бог го благослови със син.
И ние християните сме в ситуации подобни на Авраамовата. Има моменти, в които Бог ни гледа за да видим какво ще жертваме за Него – дали кокошка, която струва 15 лева, или агънце, което струва 400 лева или теле, което струва 3700 лева. И ако се нуждаем от някакъв пробив в живота си то най-добре е да следваме примера на Авраам и да даваме на Бога най-доброто на което сме способни – най-доброто време за молитва и хваление, най-концентрираното ни време за четене на Словото и най-добрите ни години за обикаляне и проповядване на Евангелието. Бог е величествен и е достоен да получава от нас най-доброто!
Молим ви, като пращате средства за работа в Индия пишете в основание за плащане или „захранване на сметка” или „За Пр. 10/40”. Банките в България имат нареждане от службите да следят за пране на пари. И когато виждат, че се пращат пари за Индия и други „екзотични” страни почват да правят спънки. Отделно в Индия има гонение и тамошните власти не е добре да знаят какво и как се праща.
Сметката на БММ за набиране на средства за мисионерите е:
В левове:
КВС БАНК БЪЛГАРИЯ (бивша Райфайзен Банк)
IBAN: BG40RZBB91551085302282 BIC: RZBBBGSF
Българска Мисионерска Мрежа
За контакт
Българска Мисионерска Мрежа (БММ) http://bulmn.org/ info@bulmn.org