СЪДЪРЖАНИЕ
Върховенството на великото поръчение
Страна за ходатайство – Сев. Корея и Египет
ВЪРХОВЕНСТВОТО НА ВЕЛИКОТО ПОРЪЧЕНИЕ
Представете си, че в нашия град има голям обувен завод. Ръководството на завода е инвестирало огромна сума пари в него и много, много усилия с цел заводът да започне да произвежда възможно най-добрите обувки. Пари са били изхарчени за заплати на работниците, за оборудване, за специалните машини с които ще се работи и за материалите от които ще бъдат правени обувките. Заводът вече работи. Стотици работници се суетят и шетат насам-натам из завода. Машините работят на пълна пара. Работата кипи.
Но, един ден президентът, собственикът на завода запитва производствения директор: „Колко чифта обувки сме произвели досега?“ „Николко.“ – отговаря директора. „Николко?!?“ – възкликва собственика. „Но, от колко време вече работи завода?“ „От две години.“ „Две години? И все още няма произведен и един чифт обувки?“ „Точно така.“ – отвръща директора – „Никакви обувки, но ние сме наистина заети с производството. Фактически сме толкова заети, че вече сме наистина преуморени от работа. През цялото време сме били особено активни в изпълнението на задачите си.“
Какво би направил собственикът на този завод? Най-вероятно би бил особено загрижен, би уволнил някого и би потърсил къде е проблема в тази организация. Ако сега поставим един кръст върху покрива на сградата на този обувен завод и го превърнем в една от местните църкви в България, какво ще се получи? Много хора работят усърдно. Служби, събития и мероприятия колкото щеш. Бюджетът става по-висок и по-висок с всяка изминала година. Изпълнява ли, обаче, тази църква основната си задача си да създава ученици или е заета със някакви други дейности?
КОНТЕКСТЪТ НА ВЕЛИКОТО ПОРЪЧЕНИЕ
Преди да ги напусне, Исус каза на учениците си какво иска от тях те да правят. Той им даде една съвсем специфична и конкретна задача, която ние наричаме „великото поръчение” (Матей 28:16-20). Това са последните думи на Христос в евангелието според Матей.
| 16 А единадесетте ученика отидоха в Галилея, на бърдото, гдето Исус им определи. | 16 Oi` de. e[ndeka maqhtai. evporeu,qhsan eivj th.n Galilai,an eivj to. o;roj ou- evta,xato auvtoi/j o` VIhsou/j( |
| 17 И като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха. | 17 kai. ivdo,ntej auvto.n proseku,nhsan( oi` de. evdi,stasanÅ |
| 18 Тогава Исус се приближи към тях и им говори, казвайки: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. | 18 kai. proselqw.n o` VIhsou/j evla,lhsen auvtoi/j le,gwn\ evdo,qh moi pa/sa evxousi,a evn ouvranw/| kai. evpi. Îth/jÐ gh/jÅ |
| 19 Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, | 19 poreuqe,ntej ou=n maqhteu,sate pa,nta ta. e;qnh( bapti,zontej auvtou.j eivj to. o;noma tou/ patro.j kai. tou/ ui`ou/ kai. tou/ a`gi,ou pneu,matoj( |
| 20 като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века. [Амин]. | 20 dida,skontej auvtou.j threi/n pa,nta o[sa evneteila,mhn u`mi/n\ kai. ivdou. evgw. meqV u`mw/n eivmi pa,saj ta.j h`me,raj e[wj th/j suntelei,aj tou/ aivw/nojÅ |
Силата на великото поръчение на първо място идва от контекста в който то ни е дадено. Контекстът са думите преди текста и след текста който разглеждаме. Той е средата, обстановката в която дадени думи са изговорени. Той също така е литературната и историческа рамка на дадения текст. Първият контекст на великото поръчение е възкресението на Христос: “Тогава Исус се приближи към тях и им говори…”
Великото поръчение беше дадено след като Исус възкръсна от мъртвите. Самият възкръснал Господ Исус Христос говори. Той е, който даде тази заръка – възкръсналият Христос, който е възвишен цар на царете и Господ на господарите. Онзи, чието име е над всяко друго име е онзи, който се произнася. Властта и силата на великото поръчение идват от неговия източник – от Онзи, който го даде. Великото поръчение е велико, понеже е дадено от един велик Господ!
Вторият контекст на великото поръчение е Христовата върховна власт над всичко (ст.18): “Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.” Това е „царска” власт. В Даниил 7:14 виждаме един, приличащ на човешки син, който идва с облаците при Древния по дни и на него се дава „владичество, което няма да премине” и „царство, което няма да се разруши”. Това е власт, която е дадена на Исус от Отец (Йоан 17:2). Но в нейната пълнота Исус я получи след възкресението. Тази власт е наречена „всяка власт” или „всичката власт” – тя е пълна, тотална и върховна власт. Освен това тя е власт „на небето и на земята” – власт както в духовната сфера, така и в сферата на плътта – както в сферата на ангелите, така и в сферата на човеците.
Тази върховна власт прави великото поръчение ориентирано към Божието царство в своя размах и принципи. Третият контекст на великото поръчение е неговата апостолска насоченост – Исус изговори тези думи към апостолите (ст.16): “А единадесетте ученика отидоха в Галилея, на бърдото, гдето Исус им определи.” В неговият първоначален контекст Исус даде великото поръчение на единадесетте останали апостоли – без Юда.
Това обстоятелство подчертава апостолския характер на великото поръчение. То е един изпращащ мандат. Исус ги изпраща и им казва: „Идете!” Казва им: „Идете!” – те са изпратени от Него. „Апостол” е някой, който е пратен и „апостолско” е нещо, което е свързано с изпращане от Исус Христос. Великото поръчение е апостолската власт и апостолския мандат, който Исус дава на своите ученици. И понеже е апостолско, великото поръчение е свързано с основата на църквата – то е фундаментално, основополагащо по своя характер. Върховенството на великото поръчение се основава на тези три контекста:
- първо, възкресението на Христос – възкръсналият Христос го дава;
- второ, властта на Христос – той каза: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята…”;
- и трето, апостолската му насоченост, защото първоначално то бе дадено на апостолите.
И поради това, че великото поръчение е върховно, то трябва да бъде:
- приоритетна задача на църквата – неин най-висш приоритет; Исус е казал: „Правете това!” и ние трябва да си зададем въпроса: „Ние правим ли го?” Защото, Исус днес създава ученици.
- определящо видението на църквата.
- най-висша директива определяща съществуването и начинът на действие на църквата
Върховенството на великото поръчение изисква ние да му отдадем цялото внимание, което то заслужава, и не само внимание, но и покорство и решителност да го изпълняваме. То не е просто още една програма, метод, стратегия, формула или идея, която да добавим към служението си. Не, великото поръчение е – или поне би трябвало да бъде – нашето основно служение! Ние трябва да правим това, което Исус каза.
Великото поръчение е върховна, определяща, повелителна и специфична мисия, за изпълнението на която ни е призовал самия Господ Исус Христос. Именно за това ние трябва да го знаем, да го разбираме, да го припознаваме и приемаме за свое. То не е нещо, което се отнася само за апостолите. То е нещо, което днес се отнася и за нас. Защото Исус каза: „И ето аз съм със вас през всичките дни до свършването на века. Апостолите не останаха до „свършването на века”. Те си изпълниха своята задача. Правеха ученици на тяхното време, но, те са предали щафетата на ученичеството на нас.
И сега ние сме обиколени от един облак от свидетели, които гледат как ние ще изпълним великото поръчение в нашето поколение (Евреи 12:1-2). И от това дали ние ще бъдем успешни зависи дали те ще бъдат успешни. Защото, ако ние се провалим, слагаме край на всичко, което те са направили. Това е нещо много, много сериозно. Затова ние трябва да знаем великото поръчение, трябва да го разбираме, трябва да го приемаме за свое и трябва да го вършим! Всичко по-малко от това е обида към Онзи, който го даде!
Страна за ходатайство – Сев. Корея и Египет
Площ 997 739 км2. Население: 107 000 000. Столица: Кайро, с население
23 000 000. Официален език: арабски. Общ брой езици:11. Грамотност: 61%. Народностни групи: 32 А – 16 Б – 6 В – 10. (А – народи, които са под 50% евангелизирани, Б – народи над 50% евангелизирани и със значително християнско присъствие, В – над 60% християни). Религия: мюсюлмани 86,52%, християни 12,98%. Мисионери в Египет – няма данни.
Молитвени нужди:
1. Над 1000 години Египет е бил християнска страна. Дори и след нашествието на исляма през 640 г. тази страна е дала на християнския свят едни от най-известните теолози на света. Коптските християни са по-автентични египтяни отколкото тези, които следват исляма. Направен е всякакъв опит да се омаловажи значимото християнско наследство, което има Египет. Молете се да се преоткрие истината за това и много хора да се обърнат към Исус.
2. Коптската църква е най-голямата християнска общност в Близкия Изток и е стратегически ключ за евангелизирането на тази област от света. Молете се за:
* Водачеството в Църквата. Лидерите се нуждаят от ежедневно ходене с Бог и мъдрост за да се справят с мюсюлманските власти, ислямското преследване и интересуващите се хора.
* Духовното събуждане на Църквата сред огромен натиск и обществено напрежение. Има много номинални християни.
* Християните се намират в различни нива на обществото: бизнесмени, професори, здравни работници. Молете се техния живот да издига Исус.
3. Преследването на християните драстично се е увеличило през 80-те и 90-те години. Измъчвания, жестоко прилагане на дискриминационни закони, разрушаване на молитвени домове – всичко това е било употребявано за да се огъне християнската общност и приеме исляма. Молете се за:
* Християните да стоят твърди за тяхната вяра и да живеят живот на пример въпреки гонението и полицейската бруталност. През последните няколко години над 1300 християни са умрели в ръцете на ислямистите.
* Християни, които се огъват. Между 12 и 15 хиляди годишно биват принудени да станат мюсюлмани. Има случаи, в които млади момичета са отвличани и насилвани да се омъжат за мюсюлмани.
* Вярващи, които са били мюсюлмани – техния брой се увеличава, но някои трябва да бягат за живота си.
* Спирането на дискриминационните закони, не допускането на християни в правителството и на постове с влияние.
4. Недостигнатите:
* Градското население – бивши селяни, живеещи в мизерни гета.
* Фелахините – селяни по долината на р. Нил.
* Пустинните обитатели: бедуини, бербери и др., които имат много малък досег с Евангелието.
* Арабските посетители в Египет от други „затворени“ мюсюлмански държави. Те идват в Египет специално по време на рамадана, за да избегнат строгостта на мюсюлманския пост.
5. Мисионерското видение на Египетската Църква расте, но е ограничено поради липса на обучени хора, опитности и средства. Мисионерите от Египет могат да бъдат по-приемани в мюсюлманските страни отколкото западните мисионери. Молете се много египетски християни на Запад и Близкия Изток да хванат това видение и да подкрепят това служение.
* Екип събран от няколко арабски нации, който цели да стартира местно движение за основаване на църкви.
* По-нататъшно развитие на курсовете за обучение, фокусиране върху мисиите в Египет и зад граница.
Бъдете изобилно възнаградени от Господ за Вашите молитви за тази страна.
Финанси
Възлюбени, с Божията благодат и даването на светиите в сметката на БММ за февруари има 1732 евро и до края на март остава да се съберат още 568 евро за заплати на работниците и служението ни в северна Индия до 2300 евро.
В нашият щат Уттар Прадеш все още няма стихване на гонението против християните. Продължава преследването им, събарянето на молитвените домове, повдигане на фалшиви обвинения срещу пасторите и други служители, побоища и изнасилвания, изгарания на Библии и християнска литература. Премиерът на Индия Нарендра Моди е в много добри отношения с всички световни лидери и това му дава „гръб“ да бъде жесток с християните защото той сам произлиза от военизираното крило на rss (rashtriya
swayamsevak sangh) – дясна паравоенна доброволческа организация, която иска да наложи в цяла Индия hindutva (цяла Индия да бъде хиндуистка). Омразата в Моди към християните „тече“ надолу по пирамидата на властта и заразява цялата страна. Християните в няколко щата плащат цена подобна на цената на ранните християни.
Молим ви, заедно с финансите ви към Индия да пътуват и молитвите ви за нашите братя и сестри там.
Божият мир да е с тях и Неговата десница да ги пази! Амин.
Божията благодат, радост и мир да са с всички давали и даващи Негови деца за Неговото дело в Индия чрез БММ!
Сметката за набиране на средства за мисионерската работа на БММ е:
Обединена Българска Банка
BG38UBBS81551085302282
BIC: UBBSBGSF
Българска Мисионерска Мрежа