СЪДЪРЖАНИЕ
Върховенството на Великото Поръчение (продължение)
Страна за ходатайство – Сев. Корея и Пакистан
ВЪРХОВЕНСТВОТО НА ВЕЛИКОТО ПОРЪЧЕНИЕ
Матей 28:16-20
(Продължение от предния месец)
ИДЕТЕ = БЛАГОВЕСТВАЙТЕ
Как „правим” или създаваме ученици? Първо, ние трябва да отидем при тях. Да „отидем” означава да им благовестваме. За да създадем ученик на Христос ние трябва да го доведем до опрощение на греховете му и очистване от тях. И забележете, че Исус каза „идете”. Ние сме тези, които трябва да отидем. Не трябва да ги чакаме те да дойдат при нас. Инициативата за ученичеството, трябва да е на зрелия ученик, а не на потенциалния новоповярвал.
Думата „идете” включва в себе си благовестието. Но, първата стъпка в „отиването” и в благовестването е чакането да бъдем изпълнени със Святия Дух. В Деяния 1:4 Исус каза на учениците си да не напускат Ерусалим, да не тръгват към другите народи, да не започват делото на ученичеството докато не се изпълнят със силата за свидетелстване идваща от обещания от Бога Святи Дух. По същият начин и ние не трябва да „тръгваме”, не трябва да започваме работа с даден човек преди да сме се молили и преди да сме се изпълнили със Святия Дух. Без Неговата сила нашето благовестие може да се окаже сухо и безплодно. Изпълването със Святия Дух е силата, който стои зад нас за изпълнението на това Велико поръчение.
Освен това, като ни казва „идете” или „отидете” Исус Христос ни изпраща. Това, че сме изпратени означава няколко неща.
- Първо, ние сме изпратени като представители на Христос за изпълнението на една специална и конкретна мисия – от Негово име да създаваме Негови последователи.
- Второ, Исус ни изпраща в едно конкретно направление – направление, което е универсално. Той ни изпраща да създаваме Негови ученици измежду всички народи или по-скоро измежду всички племена и етноси.
- И накрая, ние сме изпратени с една конкретна трансформираща цел – да променяме хората според примера на Христос и да ги учим да Му се покоряват или „да пазят” всичко, което Той е заповядал.
КРЪЩЕНИЕ = ПРИОБЩАВАНЕ КЪМ ЦЪРКВАТА
Думата „кръщавайте ги” ни казва какво да правим след като отидем и доведем хората до покаяние и вяра чрез благовестието за Христос. Бихме могли да кажем, че ако благовестието довежда хората до Христос, то кръщението ги довежда до включване в църквата и ставане на част от Христовото тяло (1 Коринтяни 12:13). Кръщението е особено важно, понеже то е свързано с приобщаването на новоповярвалия към църквата. Исус ни каза, че в контекста на тяхната принадлежност към и взаимоотношение със църквата новоповярвалите могат най-добре да Го следват като Негови ученици.
В юдейски контекст кръщението е символизирало присъединяване към юдейската общност. То сочи към обществения, приобщаващ аспект на ученичеството. Кръщението е част от ученичеството, понеже то символизира новорождението на новоповярвалия чрез Святия Дух. Показва съчетание, единение, идентифициране и преданост на вярващия към Христос (Римляни 6:3-4) и неговото подчинение на Господ и на църквата. Ако някой не е кръстен, то той трябва да бъде кръстен, ако иска да бъде ученик на Исус Христос. И, ако си кръстен, то ти трябва да осъзнаваш какво означава това кръщение – че ти си се идентифицирал със Христос, подчинил си Му се и си станал част от Неговото тяло, което е църквата (Ефесяни 1:22-23).
За да достигне до решение за кръщение новоповярвалият трябва да започне да расте духовно и да бъде установен и утвърден в своята нова вяра. Това включва една подготовка – няколко неща.
- Първо, новоповярвалият трябва да бъде утвърден в основните истини за Христос и християнската вяра (1 Коринтяни 11:2;15:3-5) – Христовото идване, въплъщение, смърт, възкресение, възнесение и второ пришествие. Да разбере, че Исус е умрял лично за него и да започне да има една лична връзка с Бога. Още в самото начало ученикът трябва да изгради най-елементарните ученически навици, които да му помогнат да поддържа духовния си растеж (1 Петрово 2:1-3) – четене на Словото, молитва, даване, пост. Това би му помогнало той да се ориентира духовно и да започне да прави разлика между истина и лъжа, между това кое е в съгласие с Библията и кое не.
- Второ, чрез кръщението човек се променя, и тази вътрешна промяна, която става в Него се демонстрира чрез този външен акт на потапяне във вода в името на Отец и Сина и Святия Дух. Има промяна, която се случва с човек, който е бил в света, а сега е станал християнин – той се свързва с нови хора, неговия личен и семеен живот също се променя. Променят се различните роли и позиции, които той заема в живота. Затова трябва да дадем време и да помогнем на новоповярвалия да премине през всичките тези промени.
- Освен промяна и начало на духовен растеж, кръщението също така маркира и едно ново отношение на повярвалият към Божията Църква. По време на тази важна фаза той става член на местната църква, на местното тяло на Христос (1 Коринтяни 12:13). Кръщението и присъединяването към местната църква са изключително важни, защото ученици се създават в контекста на църквата, в едно християнско общество – в църквата се проповядва Словото, в църквата са останалите ученици, в църквата той трябва да расте, да служи и да се възпроизвежда в други ученици.
“УЧЕНЕ” = ПОКОРЯВАНЕ
„Ученето” е третата стъпка в процеса на създаване на ученици.
19 Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, 20 като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века. [Амин].
Бихме могли да кажем, че ако първите две стъпки – благовестието и кръщението са по-кратки, то третата стъпка – ученето на покорство на Христовите заповеди е по-продължителна и в известен смисъл продължава до края на земния ни живот. Ученикът е последовател. Той е някой, който се е посветил да следва учението на своя Учител. Ученето е преподаване на Христовите истини и заповеди на нашите нови ученици. Но, то не е само предаване на информация, а довеждане до Господството на Христос и властта на Божието царство. Исус ни каза да ги учим да пазят или да се покоряват на всичко, което Той ни е заповядал. Това означава практика – не теория, изпълнение – не философстване. Христовите заповеди са не само правила, които трябва да се спазват. Те са начин на живот. Ето защо ученичеството започва с покорство. В Лука 6:46 Исус каза:
46 И защо Ме зовете, Господи, Господи! и не вършите това, което казвам?
Виждате ли, покорството е доказателството за нашата любов към Христос (Йоан 14:15;23-24). Ученичеството е свързано с покорството на Христовия ученик към Христовите заповеди. Така че, той трябва да изследва какво Христос заповядва и да го изпълнява.
Нека да обобщим. Исус ни каза „Правете ученици”! И как правиш ти ученици – като започнеш с един – един по един. Един по един, един по един, един по един, един по един… Благовестие, кръщение, учене на покорство на Христовия начин на живот. И трябва да си зададем въпроса имаме ли ние ученици, правим ли ние ученици? Или просто разчитаме, че те „ще се случат” по някакъв начин? Няма да се случат „по някакъв начин”! Ако ние сме последователи на Христос, и ако ние приемаме това Велико поръчение, то ние трябва да се включим в този процес и ние самите да участваме в правене на ученици!
СИЛАТА НА УМНОЖАВАНЕТО
Тук бих искал да ви кажа нещо и за силата на умножаването, защото то е един от принципите на растежа и възпроизводството. Спомнете си, че още на третия ден от сътворението в Битие 1:11-12 Бог каза:
11 Да произрасти земята крехка трева, трева семеносна и плодоносно дърво, което да ражда плод, според вида си, чието семе да е в него на земята; и стана така. 12 Земята произрасти крехка трева, трева която да дава семе, според вида си, и дърво, което да ражда плод, според вида си, чието семе е в него; и Бог видя, че беше добро.
Виждате ли, това е принципът на възпроизводството – ти произвеждаш плод, и твоя плод произвежда плод, който произвежда плод, който произвежда плод… и така нататък до безкрайност. По късно в Битие 1:28 Бог издаде и единствената заповед, която и до днес човек изпълнява безпрекословно:
28 Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.
От тогава ние сме верни в изпълнението на тази заповед – плодим се и се размножаваме. Пример за това е Китай. Неговото население в момента е 1.5 милиарда. Ако китайците се подредят на една опашка и започнат да минават покрай нас в колона по един, те никога няма да спрат да минават. Не защото ще ни изглеждат еднакви ☺, не само защото са много, но защото, докато се изредят всички, ще са се родили още толкова. Докато всеки един от тях мине покрай нас, те вече ще са се размножили дотолкова, че тази опашка никога няма да свърши.
Друг пример е исляма. Той е една от най-силните религии в света днес. Дори в Европа… Статистиките показват, че до 2030 година той ще бъде преобладаващата религия във Франция, през 2040 година това ще се случи с Великобритания, а през 2050 той ще бъде преобладаващата религия в света. И знаете ли защо? Не защото те привличат последователи, не поради многото обръщения към исляма, а поради голямата раждаемост, която имат мюсюлманите. Те имат бебета, плодят се! А нас какво ни научи комунизма? Да имаме най-много две деца – но и те са много… Затова България има толкова сериозен демографски проблем и има опасност от изчезването ни. А тези, които се възпроизвеждат – те растат.
Просто искам да ви покажа принципът на умножаването в създаването на ученици. Защо Христос каза: „създавайте ученици”? Това означава умножаване. Не просто прибавяне, а да имаме ученици, които да създават други ученици.
Трябва да разберем, че задачата за евангелизирането на света, която стои пред нас е огромна и тя е непосилна само за пасторите, колкото и много да са и колкото и подготвени и помазани да са те. Нужни са много хора, нужни са работници, нужни са ученици, които създават ученици. Само по този начин може да се изпълни Великото поръчение. Божият план включва всички държави и етноси на земята. Тук не говорим само за България. Тук става дума за „всички етноси”. Пасторите не могат да го направят – дори и само за България. Но, ако имаме „ученици, които създават ученици”, това е възможно. Всъщност, това е единствения начин по който може да бъде изпълнено.
Тук имаме една таблица, която представя благовестителския потенциал на ученичеството. В нея имаме една съпоставка между това как би растяла църквата теоретично, ако от една страна имаме един помазан от Бога благовестител, и от друга имаме ученици, които създават други ученици. В първата графа е този благовестител, който печели по една душа на ден за Христос – той е невероятен и чрез него Бог спасява по 365 човека на година. В другата графа имаме един ученик, който се покорява на Великото поръчение и създава по един ученик на година – не на ден, не на месец, а на година. Избира си човек, моли се за него, благовества му, той се покайва, след това го подготвя за кръщение, кръщава го, утвърждава го, учи го да се покорява на Христос и го подготвя за служение. Всичко това – изграждането на зрял ученик – изисква време…
При тази скорост на растежа, която те имат, след първата година евангелизаторът ще има църква от 365 човека, а ученикът, който създава ученици ще има църква от двама човека. През втората година евнагелизаторът ще има църква от 730 човека, докато ученикът, който създава ученици, ще има само 4. През третата година евангелизаторът вече ще бъде пастор на мега църква – 1095 човека, докато ученикът, който създава ученици, ще има само една домашна група от 8 души. На петата година, обаче нещата започват да се променят. Малката църква от 32 души в следващите пет-шест години ще догони мега църквата и ще я задмине. В следващите десет години разликата вече е поразителна. Църквата на успешният евангелизатор продължава да расте, но със същите темпове с които е започнала, докато църквата на ученикът, който създава ученици вече достига един милион. Ако продължава да се движи със същите темпове в следващите десет години тази църква ще е достигнала 1 милиард, докато църквата на евангелизатора просто ще се е превърнала от една малка мега-църква в една голяма мега-църква, но все още твърде недостатъчна за нуждите на света. За 33 години той все още ще е на относително същото ниво, докато ученикът, който прави ученици, които правят ученици, вече ще е достигнал цялата земя и би следвало да има църква, наброяваща 8 милиарда – това означава цялата земя!
|
БЛАГОВЕСТИТЕЛСКИЯТ ПОТЕНЦИАЛ НА УЧЕНИЧЕСТВОТО |
||
|
Година |
Евангелизатор (1 Душа/Ден) |
Ученик правещ ученици (1 Ученик/Година) |
|
1 |
365 |
2 |
|
2 |
730 |
4 |
|
3 |
1095 |
8 |
|
4 |
1460 |
16 |
|
5 |
1825 |
32 |
|
10 |
3650 |
1024 |
|
20 |
7300 |
1,048,576 |
|
30 |
10950 |
1,073,741,824 |
|
33 |
12045 |
8,589,924,592 |
Какво ще кажете, кое е по-силно, кое е по-добро? Правенето на ученици, понеже на математически език това е не просто аритметична прогресия, а геометрична прогресия – умножаване, а не просто прибавяне.
Всъщност създаването на ученици е методът по който стават нещата така или иначе. Ние сме станали ученици на Христос поради това, че други ученици преди нас са правели ученици, които са създавали ученици. Но проблемът е, че ние правим всичко това много бавно и изоставаме спрямо демографския растеж на общото население на земята. Растежът на земното население в момента е такъв, че всеки ден то нараства с 200 хиляди души и въпреки че според възможно най-оптимистичните статистики всеки ден 74 хиляди души приемат Христовата вяра, ние продължаваме да изоставаме всеки ден с повече от 126 хиляди души. Това означава, че ние изоставаме с близо 46 милиона на година. Бихме ли могли да бъдем доволни от тези резултати?
И тъжната статистика – нещо, което изпитваме и на собствен гръб в нашите църкви – е, че броя на хората, които в неделя не отиват на църква, а си остават в къщи достига рекорден брой. Да не говорим за православните християни, но дори и в Кения, където 80% от населението се считат за протестанти и евангелски християни само 7% ходят на църква. Дори в САЩ, една традиционно протестантска страна 77% се считат за християни, но от тях само 26% ходят на църква. И още по-тъжно е, че повечето от тези хора са възрастни и между тях има само 4% младежи. В САЩ 88% от всички хора на възраст под 26 години въобще не ходят на църква.
Едно изследване в Амстердам всред младежи между 15 и 25 годишна възраст показва, че 100% от тях имат интерес към Бога, но само 1% имат интерес към църквата. Какво означава това? Те не виждат връзка между институционалната църква и техния изразен интерес към Бог. (Wolfgang Simson, Houses That Change the World, OM Publishing, p. 2)
Ние трябва да започнем да се справяме по-добре! Ние можем да се справим по-добре! Ние ще се справим по-добре! Как? Като започнем да създаваме ученици.
П-р Симеон Кръстев,
Страна за ходатайство – Сев. Корея и Пакистан
Площ 796 095 км2. Население: 259 милиона. Столица: Исламабад с население 1,3 милиона. Друг голям град е Карачи с нас. над 21 млн. Официален език: урду. Общ брой езици: 69. Грамотност: официално: 38%, действителна: около 25%. Народностни групи 88: А 79, Б 7, В 2 (А са народи, които са под 50% евангелизирани, Б – народи над 50% евангелизирани и със значително християнско присъствие, В – над 60% християни). Религия: мюсюлмани 96,08%, християни 2,31%. Мисионери в Пакистан – 579.
Молитвени нужди:
1. След половин век на бездарно управление Пакистан се нуждае от правителство, което да позволи на истинската демокрация да се развие. Молете се за връзване на духа на беззаконие и насилие, които покриват тази нация и за издигане на лидери на интегритета.
2. Ислямизацията сериозно е навредила на икономиката и социалното единство на обществото. Растящия брой ислямски училища са отрова за младото поколение, което намразва Индия, Запада и християните, и показва желание да умре биейки се за исляма. Молете се тази идеология да бъде дискредитирана, така че влиянието и да бъде разрушено.
3. Християните, които идват от ислямски произход са особено под ударите на закона на шариата. Има, може би, хиляди тайни вярващи, но малко са (и все пак увеличаващ се брой), които изповядват Христос – това може да ги доведе до убиването им. Молете се за закрила, увеличаване на броя им и за добра интеграция с останалите християнски общности. Често такива вярващи преживяват двойна травма – отхвърляне от тяхната собствена общност, а след това неприети и от християните.
4. Църквата расте въпреки многото социални пречки. Много християни живеят в голяма бедност и са изтласкани в края на обществото, но последните две десетилетия показват подобрение. Молете се за:
* Съживление. Липса на поучение, беднотията и неграмотността са понижили духовните стандарти и се е появил номинализъм, корупция и практикуване на окулт от тези, които изповядват, че са християни.
* Духовното водачество в църквите. Трагична е историята на лидерските борби, съдебни процеси и разделения в някои деноминации. Молете се водачите да бъдат модел на духовност и благочестивост.
* Смело да свидетелстуват за тяхната вяра с нехристияните. Само малцина имат товар за достигане на мюсюлманите. Тимовете на OEM предизвикват много вярващи да бъдат въвлечени във достигане на недостигнатите – молете се това предизвикателство да обхване цели събрания.
5. Недостигнатите. Над 160 етнически групи и 40 езикови групи са без жизнено важните християнски събрания и без ефективни мисионерски инициативи. Малко страни предлагат по-голямо предизвикателство за мисии. Молете се за:
* Балучите и брахуите. Има само 10 християни от 4,5 млн. души от народа Балучи.
* Народа Патан на северо-западната граница с Афганистан. Там има само 2 събрания от вярващи и няколко мисионера, които работят между тях.
* Народите от далечния север. Над 27 по-малки народностни групи живеят в долините на планините на Кашмир, Кохистан и др. Молете се специално за народа Буруша, балти, ковари, шина. Няма известна нито една църква между тези народи, а само малцина християни.
* Народа Панджаби и народа Синдхи.
* Карачи, който е един беззаконен град, с неговото огромно население, междуетнически конфликти, отвличания и криминални насилия се явява все пак като ключ за достигане на цялата страна. Там живеят около 1 млн. наркомани и няколко християнски организации им служат. 120-те хиляди християни в града са почти изцяло панджаби и гуанезе, а не местни пакистанци.
* Ислямската секта Ахмадия. Малцина от тези 3 милиона Ахмадия по света са дошли до Господа, но техните страдания, породени от гонението на останалите мюсюлмани ги правят по-отворени за добрата вест.
6. Мисионерите, които служат в Пакистан в по-голямата си част са прикрепени към вече съществуващи църкви, а малко от тях са заети с пионерски задачи и основаване на нови църкви. Молете се за тяхната протекция, плодоносност и за нови възможности за достигане на множеството недостигнати народи и територии.
7. Християнски помощни служения:
* Превода на Библията е голямо предизвикателство, защото само 7 езика от 69 имат Нов Завет или Библия.
* Християнското радио. Липса на зрели, обучени християни спъва понататъшното развитие на това важно служение. За много пакистанци това е единственият начин да чуят Евангелието. Часовете на излъчванията обаче са ограничени.
* Филма “Исус”. Той е преведен на 13 езика и вероятно 16% от пакистанците са го гледали. Молете се за защитата и закрилата на екипите и за отворени сърца.
Бъдете изобилно възнаградени от Господ за Вашите молитви за тази страна.
Финанси
Възлюбени, с Божията помощ в сметката на БММ за месец май за заплати на работниците в северна Индия има 1383.50 евро и отделно 500 евро за ремонта на училището. Това е доста по-добре от предния месец и слава да бъде на Господа и благословени да са всички даващи за делото Му! До края на юни остава да се съберат още 916.50 евро за заплатите на работниците в северна Индия и за служението там за юли, август и септември, а за ремонта на училището с тези 500 евро ще направим ремонт на подовете на трите класни стаи. Учениците са във ваканция до началото на месец юли, така че ремонта ще се прави през юни. Поправянето на стените и покрива може би ще е напред във времето когато е възможно това. Когато са готови класните стаи ще покажем снимки как са ремонтирани подовете за да не се спъват повече учениците в неравностите.
В нашият щат Уттар Прадеш гоненията продължават, но въпреки това обхващаме нови села с Благовестието. Преди няколко месеца съпругът на наша сестра, който водеше една от църквите ни почина и тя пое църквата. В тази църква се събират както хора от селото така и пришелци от щата Бихар. Бихар е може би най-бедния щат в Индия и много бихарци търсят работа в другите щати. Уттар Прадеш е беден щат също, но малко по-добре икономически от Бихар. Един ден хиндуисти от висшите касти в селото посетили тези бихарци (работещи в тухларна) и ги питали кой им проповядва за Господ Исус, че да го набиели. Тогава нашата сестра била там и чула, че я търсят да я бият. Без да се страхува (а тя е слаба женичка, около 70 годишна) им казала: „Аз говоря на тези хора за Исус. Набийте ме.“ Те като я видяли се удивили, че възрастна жена проповядва за Господа, засрамили се и никой не й посегнал. Толкова е смела, че заразява и другите със смелостта си да проповядват за Господа!
Нека Бог на всяка благодат да благослови всички български християни, които дават за да може семето на Божието Слово да се сее в далечни и мъчни земи!
Сметката за набиране на средства за мисионерската работа на БММ е:
Обединена Българска Банка
BG38UBBS81551085302282
BIC: UBBSBGSF
Българска Мисионерска Мрежа