СЪДЪРЖАНИЕ
Върховенството на Великото Поръчение (продължение)
Страна за ходатайство – Сев. Корея и Узбекистан
ВЪРХОВЕНСТВОТО НА ВЕЛИКОТО ПОРЪЧЕНИЕ
(Продължение от предния месец)
Искам да ви обърна внимание на няколко елемента в това изложение на мисията ни.
Първо, тя започва с „утвърждаване и екипиране” за служение. Ние искаме да вземем новоповярвалите и да ги изградим до ниво в което те затвърдят християнските си убеждения до степен от която няма връщане назад – да няма опасност те „да отпаднат от вярата”. Освен това, искаме да им помогнем те да установят какви са техните дадени от Бога дарби и да ги насърчим да служат с тях в тяхната местна църква.
Второ, в нашето изявление на мисията ни ние казваме какъв е начинът на обучение на нашите ученици. Това не е посещаване на курсове или просто предаване на информация, а „влагане на себе си” в тях. Вярвам, че това е ключа за успеха. Ако искаме да успеем ние трябва се научим не просто да благовестваме на даден човек, но да вложим себе си в него, да излеем живота си в неговия живот. Така както ти живееш с Христос, така да му помогнеш и той да придобие същия този живот. Не просто общо преподаване. Ние сме свикнали да работим общо, публично. Публичното ни служение е изградено – говорим, създаваме и участваме в мероприятия, обаче иначе – всеки сам си живее за себе си. Но, Бог не желае да му служим така. Той иска ние да бъдем част от мрежа – мрежа от хора, в която се осъществява едно преливане на живот – мрежа съставена от хора, които изливат живота си в други хора. И виждаме, че по времето на Исус това се случи. Той вложи живота си в живота на учениците си. И неговите ученици изляха живота си в живота на техните ученици. А от историята научаваме как техните ученици изляха живота си в живота на техните ученици и т.н.
Какво разбираме под това „влагане на себе си” – духовно бащинство. В 1 Коринтяни ап. Павел казва:
14 Не пиша това, да ви посрамя, но да ви увещая, като любезни мои чада. 15 Защото, ако и да имате десетки хиляди наставници в Христа, пак мнозина бащи нямате; понеже аз ви родих в Христа Исуса чрез благовестието. 16 Затова ви се моля, бъдете подражатели на мене.
Тук става въпрос за това ние да се молим Бог да ни открие точния човек, когото „да родим в Христос чрез благовестието” – човек, на когото да станем не само „наставник”, но „баща”. И това не е някаква титла. В Матей 23:8-12 Исус каза:
8 Но вие недейте се нарича учители, защото Един е вашият Учител, а вие всички сте братя. 9 И никого на земята недейте нарича свой отец, защото Един е вашият Отец, Небесният. 10 Недейте се нарича нито наставници, защото Един е вашият Наставник, Христос. 11 А по-големият между вас нека ви бъде служител. 12 Но който възвишава себе си ще се смири; и който смири себе си ще се възвиси.
Виждате ли, тук не става въпрос за това как ще се наричаме, какви ще са нашите титли и звания. Не, тук става въпрос за нашите отношения и функции.
Ние си мислим, че като поканим някого на църква и той дойде, нашата отговорност към него е приключила. Оттук нататък вече църквата да му мисли, т.е. пастира. Но може ли пастира да се грижи за всички в църквата? Не, а и не е това работата му. Неговата работа е той да научи учениците в църквата да вършат делото на служението (Ефесяни 4:11-16).
Ти се молиш за даден човек – хубаво. След това го му свидетелстваш и го довеждаш на евангелизация или на църква – хубаво, но след това ти трябва да бъдеш с него – да отговаряш на въпросите му и да се молиш за него до момента в който той бъде кръстен във вода. А и след това – да го вземеш и да продължиш да го обучаваш както ти се покоряваш на Христос, така и той да се покорява на Христос. И искам да ви кажа, че тайната е, че когато ти учиш някого, тогава ти научаваш най-добре. Така че, ако започнете да работите с някого, вие ще бъдете най-благословени. Е, не казвам, че ще ви бъде лесно, не казвам, че няма да срещнете демонични атаки и съпротива от Сатана. Но, Христос ще бъде с вас и вие ще бъдете благословени.
И тук не става въпрос за някакви „академични знания”. Става въпрос да го научиш да се моли така, както ти се молиш, да го научиш да благовества както ти благовестваш. Да го научиш да ходи на църква, така както и ти ходиш. Това, което ти правиш в своето покорство на Христос – и той да го прави. До момента в който той стане зрял последовател на Христос и си избере и започне да работи с неговия собствен ученик.
Ударението тук е във личния подход. В 1 Солунци 2:8-12 ап. Павел казва:
8 Така, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили. 9 Затова вие, братя, помните нашия труд и усилие, как работещи денем и нощем, за да не отеготим ни един от вас, проповядахме ви Божието благовестие. 10 Вие сте свидетели, и Бог, как свето, праведно и неукорно се обхождахме към вас, вярващите, 11 като знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, като баща чадата си, 12 и ви заръчахме да се обхождате достойно за Бога, Който ви призовава в Своето царство и слава.
Ето това разбираме под термина „да влагаме себе си” в нашите ученици.
Последната част на изявлението на нашата мисия е свързана с нашето възпроизводство.
- Ние сме се посветили да водим хора при Бога, да ги утвърждаваме във вярата и да ги екипираме за служение като влагаме себе си в тях, като ги мотивираме и подпомагаме да се възпроизвеждат в множество поколения последователи на Христос.
Тази част от изявлението на нашата мисия е отговор на въпроса как можем да гарантираме, че системата на умножаване няма да блокира и да се срине. Отговорът е в стандартът, който издигаме за ученик на Христос. Според стандартите на ученическото движение ученик е онзи, чийто ученици правят ученици, т.е., той не само е създал един ученик, но и неговият ученик е създал ученик, който създава ученици. С други думи, целта ни е да работим до четвъртото поколение. Основание за това намираме във 2 Тимотей 2:2:
2 И каквото си чул от мене при много свидетели, това предай на верни човеци, които да са способни и други да научат.
Затова и в изложението на нашата мисия ние казваме, че ние ще мотивираме нашите ученици и ще ги подпомагаме да се възпроизвеждат в множество поколения ученици – това означава работа до четвърто поколение.
Не просто да доведем нашия ученик на църква. Но да работим с него дотогава докато той реши да има негови собствени ученици – той да започне да достига други за Христос. Ако ние правим това, тогава, какви ще са нашите църкви след 33 години? И дори една стотна да е, дори една хилядна от 8 милиарда, пак това би било невероятен успех.
Вярвам, че ако се покорим на Божието Слово и започнем да работим по този начин, на първо място ние самите ще бъдем благословени в нашата лична връзка с Бога, защото „първата ни любов” ще се възвърне. И второ, ще има спасени хора. Дяволът не харесва това. Затова, нека да се молим Бог да ни даде сила и благодат да изпълним Великото Поръчение в нашето поколение.
П-р Симеон Кръстев,
Страна за ходатайство – Сев. Корея и Узбекистан
Площ 447 400 км2. Плодородни, напоявани планински долини на изток. Най важната от тях е Фергана. Пустиня и Аралско море на запад. Население: 26 532 000. Столица: Ташкент с население 2 350 000. Официален език: узбекски. Грамотност: 97%. Общ брой езици: 7. Народностни групи 63: А – 39 Б – 9 В – 15 (А са народи, които са под 50% евангелизирани, Б – народи над 50% евангелизирани и със значително християнско присъствие, В – над 60% християни). Религия: мюсюлмани 83,5%, атеисти 14,52, християни 1,28%. Мисионери в Узбекистан – няма данни.
Молитвени нужди:
1. Независимостта не е донесла свобода, а вместо това нацията е арена с ценностна система обърната към войната. Терминът узбек означава, „господар на самия себе си“, но много са търсещите да поробят узбеките с техните идеологии: радикалния ислямизъм ( особено в плодородната долина Фергана), окултизъм и няколко секти. Молете се узбеките да намерят свободата, като служат на Господа техния Създател и истински Господар
2. Узбекистан е стратегически жизнено важен – каквото става в Узбекистан, става в Централна Азия. Надига се силно съперничество между сегашния режим („демократично“, ляво управление) от една страна и ислямистите от сектата Уахаби от друга страна, но хората са обезверени. Молете се лидерите на нацията да управляват правилно и за регионална стабилност въпреки опитите на някои да дестабилизират и експлоатират страната. Ташкент е ислямистката столица на Централна Азия и много популярни мюсюлмански лидери имат влияние над другите мюсюлмански републики около Узбекистан. Ислямът се счита за съществена част от узбекската културна идентичност, а не толкова като религия. Това обаче се променя. Молете се за освобождаването на тези хора от културния натиск да бъдеш мюсюлманин, което от своя страна ще доведе до много обръщения и интеграция в християнските общества.
3. Християни са главно емигрантските малцинства. Евангелските църкви растат сред тези малцинства (главно руснаци и корейци), които още не са напуснали Узбекистан – баптистки, петдесятни и особено корейските деноминации. Ситуацията при тях не е лека. :Молете се за:
* Свобода за построяване на молитвени домове и споделяне на Евангелието.
* Изграждане на мостове, които да свързват културно различните узбеки с руснаците и корейците.
* Местните християнски лидери. Има голямо недоверие и подозрителност между различните деноминации, етноси и региони и много малко единство между лидерите. Молете се за смирение и помирение сред узбекските християнски лидери.
4. Слава на Бога за узбекските вярващи – сега наброяващи над 1000 души. Повечето от тях живеят в Ташкент, въпреки че 61% от узбеките населяват селските области. Много молитва се иска за:
* Храненето и изграждането на новите вярващи. Молете се новите вярващи бързо да се интегрират в домашните групи или в общества, където могат бързо да растат.
* Местните вярващи, които са обвинени от обществото, че са купени със западни пари. Молете се Бог да държи вярващите далеч от любовта към парите и чуждестранните работници да бъдат чувствителни към разликата в стандарта на живот между тях и узбеките.
* Да бъдат издигнати местни водачи. Библейско учение за тази млада църква е от особена нужда.
5. Узбекистан е една от страните, която най-много нарушава човешките права и религиозната свобода. Ако евангелизираш или извършваш мисионерска дейност могат да те вкарат в затвора до три години; а ако си водач на нерегистрирана християнска група – 5 години. Молете се за християни, които са под натиск да предадат на властите други вярващи. Молете се също и за преследваните и тези в затвора, Бог да им даде сила и смелост.
6. Недостигнатите. Само малка част от мюсюлманското мнозинство е имала възможност да повярва. Молете се специално за:
* Каракалпак, които живеят на юг от Аралско море и страдат от горещината- 66% от тях имат хепатити, коремен тиф или рак на гърлото. Те откликват на Евангелието. Молете се да бъде установена сред тях силна църква и за превеждането на Новия Завет.
* Таджиките – има само шепа християни между тях.
* Другите централно азиатски народи. Малко, ако изобщо има, са християните между казахците, татарите, киргизите, туркмените и азерите. Те са често забравяни.
Бъдете изобилно възнаградени от Господ за Вашите молитви за тази страна.
Финанси
Възлюбени, с Божията благодат в сметката на БММ за юли влязоха 480 евро за служението в северна Индия. До края на септември остава да се съберат още 1820 евро за работниците там. И вярваме, че с Божията помощ това ще стане.
Чух наскоро свидетелство от американски пастор което желая да споделя с вас. Та, въпросният пастор бил на посещение в Тайланд за да се срещне с мисионер, който служил на Бога в тази азиатска и будистка страна. Двамата вървели по селски път за да стигнат до молитвения дом и от двете страни на пътя имало оризища, в които селяните се трудели като оряли с волове. В едно от полетата видяли странна гледка. Вместо вола да оре бил впрегнат мъж, който орял, а зад него били жена му и сина му, които натискали ралото. Мисионера казал на пастора, че тези хора са християни от неговата църква. А причината, че мъжа орял (по 12-15 часа на ден) била, че си продали вола за да дадат парите за разпространение на Благовестието. Пасторът останал поразен от тази щедрост за Божието дело. След две години посетил отново Тайланд и пак отишъл при същия мисионер. И го питал за онова семейство – „Бог даде ли им вол?“ Мисионера отговорил – :Не. Даде им трактор.“ Когато чух това свидетелство ми се насълзиха очите. Любовта на тези християни за растежа на Божието Царство беше толкова силна, че те удря право в мозъка с въпроса –„А аз какво правя за Господа и Евангелието Му?“ и второто, което е величествено в това свидетелство е Божията непроменима вярност! Той винаги знае как да благославя и как да радва децата Си когато ги вижда как те милеят за делото Му!
Бог на всяка мъдрост и благодат да е с нас в това най-възвишено дело за разпространяване на Словото Му до крайщата на земята! И Неговата всемогъща десница да благославя, пази и води всички Негови деца, които Го любят и му слугуват!
Сметката за набиране на средства за мисионерската работа на БММ е:
Обединена Българска Банка
BG38UBBS81551085302282
BIC: UBBSBGSF
Българска Мисионерска Мрежа