Лого

Мисионерски бюлетин за месец септември, 2026

СЪДЪРЖАНИЕ

В Божието присъствие

Страна за ходатайство – Сев. Корея и Турция

Финанси

 

В БОЖИЕТО ПРИСЪСТВИЕ

„Мария избра добрия дял, който не ще се отнеме от нея.“

Лука 10:42

Една сутрин си четях думите на Исус от Йоан 15:1-2, които гласят следното: „Аз съм истинската лоза и Отец Ми е земеделецът. Всяка пръчка в Мене, която не дава плод, Той я отрязва; и всяка, която дава повече плод, очиства я, за да дава повече плод.“ Тези думи ме предизвикаха, спрях се и затворих очи. Тогава след кратко мълчание, попитах Бога: “Боже от кои пръчки съм аз?“

Бог ми отговори с въпроса: „Ти как мислиш?“

Замислих се и с натежало сърце Му отговорих искрено, че ми се искаше да бях по плодоносна подобно на християни, за които чувам или чета, които са принесли или принасят ежедневно много плод на Божията нива. Чувствах, че аз самата не правя кой знае какво за моя Бог. Тогава чух Духът да казва:“ Тя избра по-добрият дял.“ Веднага се пренесох в мислите си там където Марта се суетеше с много неща, слугувайки на Господа и учениците Му, докато Мария просто седеше кротко при нозете на Исус и Го слушаше блажена. На края тя знаеше по-добре от сестра си, какво точно Бог искаше от нея да извърши, за да Му угоди.

Постоянно срещам или слушам за християни, които се суетят неуморно, правейки толкова много неща, които на пръв поглед не изглеждат лоши, но дали те са това, което Бог изисква и очаква от тях. Ако ние правим нещо, което е добро, но не е това, което Бог иска от нас да правим, а от някой друг, който е по-подготвен и призован от Бога за това, вярвам, че по този начин дори съгрешаваме, защото в действителност служим на себе си, а не на Бога. Можеш да извършиш много неща за Бога и пак да не бъдеш похвален и одобрен от Него на края. 

Благодаря на Бога за дълготърпението което прояви към мен през годините. Подобно на Яков и аз не винаги, да не кажа, че много често в миналото си, служех повече на себе си отколкото на Бога. Правех това, което аз мислех за добро и правилно и което ме правеше да изглеждам духовна, но Бог виждаше реалността в сърцето ми. Не веднъж тичах в пътищата си и очаквах Бог да каже „Амин“ за това. Бог през годините ми е показвал голяма милост и е правел толкова много за мен, но не защото съм го заслужавала, а защото е виждал промяната в мен до която ще доведе Святия Дух в последствие. Един ден се срещнах с Него в борба и Той ме победи. Слава на Бога за това! Не че не съм Го обичала дотогава, просто не бях Му се покорила напълно, като на мой Господар и поради това не веднъж съм страдала. Иска ми се да кажа, че съм познавала Бог, както Го познавам сега, но ще ви излъжа. Срещала съм се с Него в молитвената си стаичка и на терасата в арабския свят в интимно общение, но днес Той живее в сърцето Ми, а аз се стремя да Му осигуря комфорт и радост там. Не, че съм успяла напълно все още, но вече ми се иска да Го обичам повече и повече и да Го познавам повече. Това е много вкусно ястие, което опитвате и толкова ви харесва, че не можете да му се наситите.

Преди да замина по Божието водителство за Великобритания преди много години, вървях в един парк и питах Бога от къде ще намеря необходимите ми финанси, за да изпълня волята Му. Изведнъж вятърът ми довя някакви пари, не бяха много, но не бяха и малко. Тогава чух Бог да ми казва, че ако за Него не е проблем да ми даде тези пари, колко повече би могъл, ако Му се доверя. И се доказа в това Си обещание. Няколко години по-късно, когато Бог ме насочи към арабския свят, Го помолих за необходимите финанси и Той вложи в сърцата на някои британски и южно корейски християни да ми послужат с финансите, с които Бог ги беше благословил. Така заминах за страната, където Бог ме изпращаше. Когато там срещнах една много специална млада жена с която Бог ми подари общение, от арабски произход, за която съм ви разказвала в един от по-старите си бюлетини, Бог ми вложи да й подаря Библията си на арабски език преди напускането от мен на тази държава. Когато споделих за това с моят духовен наставник, той не се усъмни в думите ми, но ме насърчи да изпитам дали водителството Ми произлиза от Бога, защото моя грешка можеше да струва много на съработниците ми там. Отново се молех, но това само затвърди убеждението ми и аз се покорих поемайки известен риск. Когато й подадох Библията си, като прощален подарък, тя я грабна с такъв ентусиазъм и радост, че я иска, което само потвърди и изпълни сърцето ми с благодарност за духовният глад, който засвидетелствах у нея. Толкова е сладко чувството, когато се покоряваме на Господа според волята Му и Духът ни засвидетелства резултатите от покорството ни. Със сърцето си виждам как Господарят Ми се усмихва доволно.

Какво мислите, че правеше Исус, когато се усамотяваше в молитва. Дали надуваше главата на своя Отец с личните Си идеи и желания за служение или споделяше това, което беше в сърцето Му и слушаше това, което имаше да Му каже Отец, за да го изпълни съвършено за Божия слава. Когато слушам молитвите на светиите, Бог ми дава да забележа, че почти или изобщо не Му даваме думата да ни каже каквото и да е. Словото не се чете, чете се много малко или си го тълкуваме както си искаме, превръщайки Господаря ни в полезен слуга за желанията си, които не винаги са нужди. Това ми разкрива, че много от нас не познават Бог, като Господар поради оскъдното си и некачествено общение с Него.

Сам Исус каза:“ не може Синът да върши сам от Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец.“ И „… делата, които Отец Ми е дал да извърша, самите дела, които върша, свидетелстват за Мене, че Отец ме е пратил.“

В Йоан 9:31 хора засвидетелстваха за Исус с думите: „… ако някой е благочестив и върши Божията воля, него слуша (Бог)“.

Отново апостол Йоан, очевидно проумял тайната за успешното служение на своя Господ и Учител, пише: “ И увереността, която имаме спрямо Него, е това, че ако искаме нещо по Неговата воля, Той ни слуша; и ако знаем, че ни слуша за каквото и да Му поискаме, знаем, че получаваме това, което сме поискали от Него.“ 1 Йоан 5:14-15.

Когато Осуалд Чеймбърс коментира Исусовите думи в Йоан 16:23 :“И в оня ден няма да ме питате за нищо.“, той пише: “Кога е това „оня ден“? Когато възнесеният Господ те направи едно с Отца. В оня ден ти ще бъдеш едно с Отца, както Исус е едно с Него, и в „оня ден“, казва Исус, „няма да ме питате за нищо.“ Докато не се прояви в теб възкресенският живот на Исус, на теб ти се иска да попиташ за това и онова; но после откриваш, че всички въпроси са отпаднали, като че ли не ти остава нищо, за което да питаш. Стигнал си до етап напълно да разчиташ на възкресенския живот на Исус, който те слива съвършено с Божия план.“

Новите технологии представляват нож с две остриета. Те могат да ни послужат при нужда за кратко време, но за съжаление в повечето случаи се превръщат в мощни инструменти на дявола, за да ограбят времето, определено ни за общение с Бога. Считам се блажена поради това, че не разполагам с телевизор и смартфон. Това не е защото не мога да си го позволя, а защото не искам да позволя на такива идоли да застанат между мен и моя Бог. Живеем в последни времена и дявола е много изобретателен, за  да ни отдели и разсее от общението ни с Бога, защото по-добре от нас осъзнава колко важно е това за Господа и нас самите, за да пребъдваме в присъствието и учението Му. Нашият Господ ни заръча: „Ако пребъдете в Моето учение, наистина сте мои ученици …“, а на друго място казва: „Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдват във вас, искайте каквото и да желаете, и ще ви бъде.“ Думата за пребъдване на гръцки език мено е със значението да стоим в нещо, да постоянстваме, да очакваме … В Деяния на апостолите 1:4 апостолите правеха точно това, като очакваха заедно, Отец да ги облече с обещаната от него сила чрез Духът Му. Те стояха твърдо върху Божиите обещания, покорни на Словото и Духът, и Бог действаше мощно чрез тях.

А. Дж. Гордън пише: „Законът на молитвата е законът на жетвата: сеем оскъдно в молитва, жънем оскъдно; сеем щедро в молитва, жънем щедро накрая. Проблемът е, че се опитваме да получим от усилията си това, което никога не сме влагали в тях.

Отне седем години:

… преди Кери да кръсти първият си новоповярвал в Индия.

… преди Джъдсън да спечели първият си ученик в Бирма.

… докато Морисън се труди, за да доведе първият китаец до Христа.

… за да заяви Мофат, че е чакал да види първото видно раздвижване на Святият Дух сред неговите бечуана хора от Африка.

… преди Хенри Ричардс да се погрижи за първият новоповярвал, спечелен в Банза Мантека.

 

Френска поговорка гласи, че Бог често ни посещава, но ние не винаги сме си у дома. Ако апостолите не бяха внимавали на Исусовите поучения и заръки, щяха да пропуснат призива си да разнесат благовестието по целия свят. Ако мисионерите не бяха внимавали на личното за тях водителство от Духа, днес нямаше да разполагаме с толкова много последователи на Христос от различни точки на света във всеки континент на Земята. Ако верни на Бога ходатаи не бяха жертвали от времето си, а често и от съня и храната си, за да подкрепят благовестителите и мисионерите, със сигурност нямаше да разполагаме с резултатите, за които знаем от църковната история днес.

Не пропускай това, което Бог иска да ти говори и за което иска да те употреби, като пренебрегваш личното си време с Него. Спри да се суетиш с неща, които те разсейват и отделят от Бога! Всеки ден си отделяй време специално за среща с Него! Притихвай в присъствието Му и очаквай да ти говори за Себе Си и за това, което желае от теб! Пребъдвай в присъствието Му, чети Словото Му със страхопочитание и очакване да ти говори, търси водителството на Духа, за да имаш успех в изпълнението на призива си за Него! Добре е да си водиш дневник с бележки за лични откровения върху Словото  или послания от Духа.  Позволи на Духа да те напътства в молитвите и служението ти! Бъди верен в това, което Бог ти поверява, като роля в разпространението на благовестието! Помни, че един ден всеки от нас ще дава отчет пред Господаря на господарите за поверените ни от Него време, средства, дарби и призвание! Бъдете благословени във всичко, което правите за Бога и нека всеки получи според заслугите си на Божието време!

Ваша сестра в Христа,
БММ

Страна за ходатайство – Сев. Корея и Турция

Турция

Площ 780 000 км2. Население: 67 000 000. Столица: Анкара с население 2 800 000. Официален език: Турски. Грамотност: 76%. Общ брой езици: 35. Народностни групи 55: А – 34 Б – 7 В – 14 (А са народи, които са под 50% евангелизирани, Б – народи над 50% евангелизирани и със значително християнско присъствие, В – над 60% християни). Религия: мюсюлмани 99,8%, християни 0,03%. Мисионери в Турция около 400 (1 на: 167 500 население).

Молитвени нужди:

1. Турция остава най-голямата недостигната с Евангелието нация в света. Преди нейната територия е била бастион на Ранната Църква, но сега е силен пропагандатор на Исляма. Християнското население се е сринало от 22% до 0,03% от 1900 г. насам. Повечето от тези християни не са турци. Малцина от 67 милионното население от мюсюлмани са чували Евангелието.

2. Турция е нация разкъсвана в различни посоки: Някои търсят близки връзки със запада и членство във Европейския съюз, ислямистите желаят да развиват връзките си с мюсюлманския свят, а националистите с Централна Азия. Конституцията и съдебната система са предимно светски и подкрепят религиозната свобода, но мнозинството от политиците, полицията, а също и растящ брой мюсюлмански фундаменталисти са агресивно враждебни към всичко християнско. Молете се за мъдри промени в конституцията, която да бъде подобрена и за всички опити да се ограничи религиозната свобода да бъдат неуспешни.

3. Бариерите от предразсъдъци и омраза към Евангелието могат да бъдат непредсказуеми. Молете се тези бариери да бъдат съборени:
* Историята. Дългата асоциация на Турция с Исляма и горчивите войни с “християнските” европейски нации, са превърнали обръщението почти деяние на предателство към нацията.
* Културата. Да бъдеш турчин е да бъдеш мюсюлманин, дори и номинален. Страх от семеен натиск, полицейско заплашване и третиране от мюсюлмански екстремисти държат мнозина далеч от Исус.
* Отношението. Дълбокото противене в обществото към всичко християнско прави всяка форма на свидетелствуване трудна. Трябва да се молим за радикална промяна в общественото съзнание.
* Грешното разбиране. Евангелските християни са сравнявани с арменските терористи и Свидетелите на Йехова. Сензационни статии в пресата разпространяват лъжи за християните и допълнително разпалват публичното мнение. Мюсюлманското неразбиране на християнската доктрина представляват друга важна бариера.

4. Християнската Църква като цяло е в упадък поради емиграцията на арменците, гърците и асирийците, които са членове на древните източни църкви. Има съживление в Арменската православна църква, но общо за християните се смята, че са второ качество граждани поради техния етнически и религиозен произход. Евангелските вярващи са неколцина, може би 800 сред етническите малцинства и 500-600 турци или кюрди. Но това, което е причина за хвала към Господ е увеличаващият се брой на местните християнски групи.

5. Мисионерската работа е започнала през 1821 г., но скоро е била насочена към по-приемащите немюсюлмански малцинства, като средство за достигане на множеството. От 1960 г. подновените молитви и опит бавно, но сигурно носят плодове и сред мюсюлманите. Всички мисионери дълго са живели под заплахата от полицейско насилие и изгонване от страната. Молете се за:
* Тези, които са призвани, екипирани и надарени да бъдат мисионери в Турция много трудно се намират.
* Правилните възможности за служение и стратегия, които да помогнат на цялата страна да бъде изложена на Евангелието.
* Правилното взаимоотношение с местните вярващи – твърде много чужденци в една област могат да спрат развитието на зряло лидерство.
* Двадесетте агенции, които имат товар и призвание, да служат на турците – за техните продължителни плодове в съвместната им работа.

6. Недостигнатите народи. За години малкото турски християнски групи са били ограничени главно в Истанбул, Анкара, Измир (Смирна в НЗ) и Адана. Това се променя и малки групи започват да се появяват и в други населени места. Молете се за:
* Живи, растящи християнски събрания да има във всяка една от 71 провинции. Сега само в 9 има такива. Особено има нужда от молитва за Източно анадолските провинции и провинциите около бреговете на Черно море, където живият кюрди и народа Лаз.
* Кюрдите – между тях има около 200 християни от общо 15 милиона. Молете се насилието между управляващите турци и малцинството кюрди да спре.

Бъдете изобилно възнаградени от Господ за Вашите молитви за тази страна.

Финанси

Възлюбени, с Божията благодат в сметката на БММ за август влязоха 870 евро за служението в северна Индия и има 1350 евро. До края на септември остава да се съберат още 950 евро (до 2300) за работниците там.

В последното време, в което живеем сатана все по-яростно се стреми да отклони Църквата Христова от изпълнението не Великото Поръчение. Един от начините по които той влияе на християните е като ги впримчва в сребролюбие и ги лъже да търсят финансово богатство. За съжаление успява да измами не малко християни, но Божието Слово затова ни е дадено за предупреждение в 1 Тим. 6:10 – „защото сребролюбието е корен на всякакви злини, към което като се стремяха някои, те се отстраниха от вярата и пронизаха себе си с много скърби.“  Силата на сребролюбието е толкова голяма, че е способна да изтръгне човека от спасителната му вяра и да го прати в ада. Не само че такъв човек сам изличава името си от Книгата на Живота на закланото Агне, но и в този живот той пронизва себе си с много мъки и печал. Това е наградата за онези, които обръщат гръб на Спасителя Си за да се обогатяват с богатствата на този свят. Но не можем да слугуваме на двама господари – или слугуваме на Господа Исуса и наследяваме вечен живот или слугуваме на мамона и се отправяме към огненото езеро. Единствената противоотрова срещу сребролюбието е щедростта. Мъдрият затова е мъдър защото чете Словото и го

 изпълнява и в следстие на покорството си получава Божиите обещания не само за този живот, но и за бъдещия. Ние сме призвани да бъдем слуги на Всевишния. Нека и нашите пари Му слугуват.

Господ Бог да благослови и опази в себе си всяко искрено и щедро сърце!

На 15 август в Индия се празнува деня на независимост от британското колониално управление и в нашето училище, което ремонтирахме преди 2 месеца децата се събраха да празнуват. Тук може да видите снимките.

Сметката за набиране на средства за мисионерската работа на БММ е:

Обединена Българска Банка

BG38UBBS81551085302282

BIC: UBBSBGSF

Българска Мисионерска Мрежа