Имах желание да посетя Виктор и с моторчето отидох до къщата, в която живееше преди три години. Като отидох там разбрах, че бяха се преместили на ново място. Един човек ме заведе до новата им къща. И двамата много се зарадвахме на срещата. Разбрах, че църквата им беше нараснала и имаха вече регистрация от правителството. Помолиха ме да ги насърча с Божието слово. Говорих им от Малахия 3:14-18. Така се разделихме.

Привечер имах среща с един от помощник пасторите на пастор Дармарадж. Той се казваше пастор Джейрадж. Заедно с него посетихме едно от гетата в Лякнау, където живееха около хиляда крайно бедни семейства. В един от домовете там имахме молитва за хората в това гето. На следващия ден беше Велики петък, но аз пропуснах сутрешната служба поради болки в стомаха. Обадих се на Арвинд и той дойде да ме види. След повече от две години и половина раздяла, отново бяхме заедно. Разпитах го какво е правел през времето, докато бяхме разделени и той ми разказа неща, които ме караха да скачам от щастие. Разказа ми, че бил назначен за евангелизатор към голямата църква на “Асамблеи на Бога”. Тази църква беше основала с помощта на един американски мисионер, няколко училища в няколко села отстоящи на 25 км от Лякнау. Една част от учителите в тези училища бяха християни, а друга част хиндуисти. Арвинд беше назначен за евангелизатор в тези села. Той ми разказа, че за тези близо 2 години и половина е проповядвал Словото на хиляди хиндуисти и мюсюлмани, живеещи в тези села, дори наскоро 15 човека приели Господа, бяха взели водно кръщение. Когато чух тези новини бях наистина много зарадван, защото видях Арвинд, който беше мой плод не само че не се беше върнал обратно към хиндуизма, но напротив - беше се укрепил в Господа и от своя страна той имаше плод. Уговорихме се привечер да отидем в една къща в Далигандж, където ще имаме домашна група. Така вечерта бяха се събрали семейството на Виктор, на Арвинд и домакините - майка и син, вярващи в Исус. Говорихме за това, защо и как Исус бе разпнат. Сред нас беше и едно мюсюлманче, което караше велорикшата, с която Виктор и семейството му дойдоха, което ме слушаше, когато говорех за Исус. Попитах го дали преди е чувал това име. Той смутено ми каза, че не е. О, колко милиони души са в тъмнина като него, без дори да имат възможност да чуят Святото име, те преминават във вечността, озовавайки се в ада.

горе