Често се казва, че Индия е не само страна, а и континент. От север до юг и от изток до запад хората са различни, езиците са различни, културите и обичаите са различни и вярванията им също. Това е една огромна страна, която по територия е над 30 пъти по-голяма от територията на България, а населението й е смайващо многобройно - над 1 милиард души.

Моята връзка с Индия започна преди около 7 години, когато по телевизията гледах един научно-популярен филм, свързан с тази страна. Две неща ми направиха много силно впечатление в този филм.

Първо, тяхната огромна бедност и мизерията, в която живеят е такава, че е трудно дори човек от нашата страна да си представи. Често ние казваме, че сме много бедни и живеем в немотия, но това е вярно само ако се сравняваме със западните страни и Америка. Ако обаче се сравняваме с Индия или други страни от Азия и Африка, то тогава ние сме материално добре. В Индия има около 500 милиона души, които живеят или на улицата, или в постройки, представляващи пародия на къщи. Милиони от тях са бедняци, които спят по улиците и там просят, и ако някой се смили да им даде една рупия, те са доволни, защото често се случва тези нещастни хора на два-три дена да ядат само веднъж. И когато казвам, че са тотално бедни имам предвид, че те наистина нищо не притежават освен дрехите на гърба си, нито дори и едно копче.

Второто нещо, което ми направи впечатление в този филм, беше огромната религиозност на индийците. Тук думата религиозност свързвам не с отношението на хората към живия Бог и техен Спасител Исус Христос, а с онази огромна заблуда, която се нарича идолопоклонство. В Индия хората се покланят на 33 милиона божества и 200 милиона свещени крави, което я прави страната с най-много богове в света, а от тук и страната, събрала най-много проклятие. Дори някои от депутатите в Индийския парламент, които изповядват хиндуизъм имат такива практики, свързани с вярванията им, че човек може да се отврати. Всяка сутрин те вземат купа и отиват при някоя свещена крава на улицата, за да съберат урината й и след това се поливат с нея или я пият. И ако това е практиката на депутатите в парламента, които трябва да са най-умните хора в страната, колко по-заблудени са онези, които живеят по селата и са неграмотни.

Истинският християнин знае, че Бог е един, разкрит в образа на Исус Христос, и че няма и не трябва да има бог или божество, направено от човешка ръка, на което да се отдава поклонение. Поради ясното откровение на Библията относно идолопоклонството знаем, че Бог мрази всеки идол, който краде от Славата Му, и че всеки идолопоклонник е под проклятие да бъде вечно отлъчен от присъствието на Бога. Когато гледах тези кадри, аз си помислих: “Тези хора живеят нещастно на този свят, защото са абсолютно бедни и не могат да се ползват от благата, които Бог е създал за човешките чада, но още по-страшно е това, че след като умрат, те ще отидат в ада, защото не са повярвали в Господ Исус. Така и в този живот те са нещастни, и след като умрат остават в прегръдките на ада за цяла вечност. И в единия, и в другия случай това са най-големите нещастници на света.” Тогава в мен се запали копнеж да отида с Божията благодат и да споделя вестта за Господ Исус и за надеждата, която Той дава за вечен живот. Исках и аз да дам дяла си за евангелизирането на тази страна и да не стоя безучастен към нейното страдание. Години наред се молих, постих, четях литература относно Индия, гледах видео материали, с една дума, подготвях се за срещата си с нея.

горе