В началото на юни 1997 г. по план екипът ни напусна Бунтар, за да отиде в столицата на щата Шимла. Пътувахме около 8 часа с автобус и пристигнахме там привечер, извънредно уморени физически и психически. Билетите ни за автобуса бяха с места за сядане отпред, но както обикновено в Индия тези подробности не се спазват и ние бяхме принудени да седнем на последните седалки, където най-много друса. Точно над главите ни беше разположена единствената тонколона в целия автобус и от нея се носеха неспирно на висок тон индийски песни, от които получихме главоболие. Базата на "Младежи с мисия" в Шимла беше нещо, което ни смая със своята изключителна чистота, подредба и уют, направо невероятно за Индия. Спомняхме си как и в какви условия живяхме в Бунтар и сега тук ни се стори като хотел с 5 звезди. Дадоха ни два дни за почивка, така че имахме достатъчно време да обиколим и разгледаме града. Шимла е с население около 200 000 души и от времето на британското владичество е наричана "Лятната столица на Индия" поради прохладния и приятен климат през жестоките летни горещини. Градът е разположен на височина 2200 метра и под нас виждахме върховете на планините. Къщите бяха много странно и интересно построени по склоновете, накацали като нашите къщи във Велико Търново. В самия град имаше нещо аристократично. Доста от постройките бяха в английски стил, като в самия център имаше голяма сграда на англиканска църква. Съвсем близо до гр. Шимла беше разположено едно малко селце, наречено Машобра. В него всяко лято отдъхваха индийският министър-председател и президент, защото там бяха разположени летните им резиденции. Самите Хималаи в тази част на Химачъл Прадеш бяха изключително красиви - величествени върхове, гъсти гори и много маймуни и птици. Споменавам това селце Машобра, защото в него трябваше да престоим 6 дни, за да работим с хора, зависими от наркотици.

Докато си почивахме в Шимла и се подготвяхме за работа с наркоманите, лидерите на нашия екип ме уведомиха, че трябва да се подстрижа. По онова време косата ми беше доста дълга и почти стигаше до раменете ми и естествено аз държах на нея, харесваше ми да нося такава прическа и бях твърде неприятно изненадан, че условието да работя с наркоманите включва и това да си подстрижа косата. Това изискване беше абсолютно правилно, тъй като в съзнанието на индийците, особено на наркоманите индийци всеки от белите туристи, който е с дълга коса, е хипи, което употребява наркотици, пие до забрава алкохол и практикува свободен секс. С две думи, доста пропаднал тип. Точно това грешно съставяне на мнение трябваше да избегна като си подстрижех косата. Така че отидох на фризьор в центъра на Шимла. Когато седнах на фризьорския стол индиецът, който щеше да ме подстригва, като видя с каква дълга коса съм и разбра, че трябва да стане много къса, се сепна и се зачуди от къде да ме подхване. Може би аз бях първият човек, който искаше от него от прическа с дълга коса той да измайстори прическа с къса. Не бях никак очарован от неговото майсторство, защото ме остави с такава фризура, че после се наложи жена ми да я дооправя. В Индия е характерно, когато фризьорът свърши с работата по прическата да следва енергичен масаж на скалпа с ръце, по време на който главата ти се чувства доста комфортно и релаксиращо. В това отношение индийските фризьори са майстори.

горе