Пристигнахме в Машобра в Християнския център за работа с наркомани, който беше разположен в стара постройка на англиканска църква, напомняща английски замък с кула. В главната зала на този молитвен дом вместо скамейки бяхме учудени да видим маса за тенис от едната страна, а от другата столове и маси, оформящи нещо като всекидневна. В дъното беше разположена стаята, в която щяхме да живеем ние със съпругата ми. Стая е силно казано, защото помещението, в което спяхме, се отделяше от общата зала само с едно перде. Момичетата от екипа бяха настанени в стаи, разположени в кулата на молитвения дом, а всички момчета от тима ни заедно с момчетата наркомани спяха в общо таванско помещение. Още в самото начало на пристигането ни ръководителите на този Център ни казаха правилата, по които ще живеем в следващите няколко дни. Те бяха: да се държим към момчетата напълно приятелски и във всичко да им показваме любов, а не да ги "бием" с Библиите по главата с поучения, че това, което правят е грях и т.н.; да показваме уважението и респекта си към ръководителите на този Център с цел самите наркомани да имат респект към тях и не на последно място, да не се държим фалшиво и лицемерно, а да бъдем такива, каквито сме. При настаняването си дадохме всички ония вещи, които можеха да бъдат съблазнителни и откраднати от наркоманите и след това продадени за пари за наркотици. Хората, дошли тук да търсят освобождение от робството на наркотиците, бяха на различна възраст - от 18 до 33 години. Тяхното социално положение беше различно, между тях имаше много богати, но имаше и бедни. Всички те идваха от различни части на Индия. Един от тях дори беше от Непал. Момчетата, които доброволно се бяха записали в този Център, идваха да живеят тук при определени условия. Курсът за изчистване от наркотици трае една година. През това време те нямат право да излизат извън християнската база без разрешение. Сутрин се става рано и след закуската, която е обща, всеки започва да се труди по различни полезни задачи. Някои правят картички, които се продават и със събраните пари се купуват музикални инструменти за хвалене на Господа. Други работеха по проект за укрепване на един от склоновете, на който беше построен англиканския храм, като пренасяха камъни и ги подреждаха. Трети приготвяха обяда за всички, а четвърти вземаха участие в поддържане на хигиената на базата. В тези дейности се включихме и ние. След обеда имаше кратка почивка, след което излизахме на разходка с момчетата - единственото време, в което те не се чувстваха като затворници в базата.

Докато се разхождахме един ден и се удивявахме на Божието творение, една гледка ми направи силно впечатление. В далечината се открояваха ясно два хълма. Единият от тях - обрасъл с растения и дървета, и явно личеше, че в него кипи живот. Другият хълм беше в пълен контраст с него - никаква заленинка и следа от живот. Свързах тези два различни хълма с два вида християни - едните показват явно, че Исус е техен господар и от това всеки може да види в техния живот Божието изобилие и благодат и другите, които изповядват, че са християни, но са лишени от живителното присъствие на Святия Дух и тотално безплодни за Него.

Всеки ден имахме специално време за молитва и изучаване на Божието Слово заедно. Една голяма част от наркоманите, записани в този курс, издържат на програмата и в края на годината те не само са се отказали от наркотиците напълно, но и са приели Господ Исус Христос и са Му станали верни служители. След това те се връщат по родните си места или остават в базата да помагат на следващите момчета, които идват да търсят помощ. Когато дойде денят на раздялата видяхме, че и нашия екип, и новите ни приятели имахме полза от това съвместно съжителство. Ние разбрахме и осъзнахме, че наркоманите са хора като всички останали, които имат нужда от Божията любов, а те се почувстваха обичани и приети. Върнахме се обратно в Шимла и след два дена поехме към Делхи. Настъпваше последният етап от нашия престой в Индия - посещението ни в Бомбай.

горе