Пътуването ни от Шимла до Делхи трая 13 часа и в столицата пристигнахме късно през нощта. Влакът беше с климатик и при отварянето на вратите за да излезем навън ни лъхна такава жега, каквато човек не може да си представи, а трябва само да я изпита. Сега трябваше колкото се може по-скоро да намерим хотел, в който да преспим и затова се отправихме към многото авторикши, които стоят в района на гарата. Водачът на екипа ни Пол Тилбъри се уговори с двама индийци да ни закарат до един хотел в центъра на Делхи.

По средата на пътя до хотела на нашата авторикша й свърши бензина и шофьорът каза, че няма как да продължи по-нататък. Това беше един от номерата на индийските шофьори. Санг Кюн от нашия екип (той е от Южна Корея) бе помолен от шофьора да напълни в резервоара бензин за 10-20 рупии, за да можем да продължим. Един друг номер, който правят шофьорите на таксита и авторикши в Индия е, че предварително се уговарят със собственици на хотели, където цените са много високи. Когато някой турист, който за първи път отива в Индия и не е запознат с тези трикове се качи на такси или авторикша и каже, че иска да отседне в даден хотел, обикновено шофьора на таксито отговаря, че в този хотел няма места или е в ремонт с цел да го закара в хотела, с който има уговорка. Или пък след като шофьорът разбере, че туриста е абсолютен новак, го кара към центъра на Делхи и нарочно минава през улици, в които все от някъде ще изкочи полицай, който размахвайки ръце ще ги спре и развълнувано ще обясни нещо на шофьора на хинди. От своя страна шофьорът на развален английски ще "преведе" на вече поуплашения турист, че между хиндуисти и мюсюлмани е възникнал голям конфликт и целия район, към който са се отправили е отцепен, и затова най-безопасно е да се насочат към друг хотел, за да бъдат по-далеч от напрежението. Всичко това е поредния трик за измъкване на лесни пари от лековерните туристи. След като е преспал в по-отдалечения и разбира се, по-скъп хотел туристът ще бъде посъветван по най-бързия начин за негова безопасност да напусне Делхи, разбира се, с транспорт, уреден от учтивите му и "загрижени" домакини, но много по-скъп от обикновено. На нас самите се опитаха да направят същия номер, но не успяха, понеже вече бяхме предупредени.

Късно през нощта се настанихме в искания от нас хотел. Поради голямата жега сънят ни беше доста неспокоен. Преходът от прохладния хималайски климат към горещината на равнините беше едно неприятно изпитание за телата ни. Докато в Хималаите температурата не надхвърляше 32 градуса по Целзий, в Делхи през деня стигаше до 45 градуса. Същия следобед в 17 часа хванахме влака за Бомбай. Предстоеше ни дълъг 1400 км преход на юг, който влакът щеше да измине за 17 часа.

Тук е времето да кажем няколко думи за индийските влакове. Всяка влакова композиция се състои от вагони от най-различни класи, като се започне от супер луксозна І класа с климатик, премине се през І класа без климатик, ІІ класа с няколко разновидности, и се стигне до претъпканата ІІІ класа, в която се возят най-бедните и хората от най-нисшите касти. До преди няколко години е било разрешено да се пътува и на покрива на вагоните. "Индийските държавни железници" са най-големият работодател в целия свят, като приблизително 1,6 милиона души работят в тях. Ежедневно над 10,5 милиона души в Индия използват железопътен транспорт. Нашите билети бяха за ІІ класа с климатик, включващи и храна - вечеря и закуска. В Бомбай пристигнахме на другия ден в 10 часа сутринта.

горе