Предишна глава  Съдържание  Следваща глава 

Град Бомбай

Това е най-големият град в Индия с население около 20 милиона души, но една огромна част от тях живеят в тотална бедност и по някои статистически изследвания това са приблизително 12 милиона души, които живеят в крайните части на града в гета с ужасни условия за живот. Тази бедност се сформира след като индийците от вътрешността на страната чули, че в Бомбай има по-висок стандарт на живот. Подмамени от този слух, те продават всичко, което имат на село и отиват да търсят работа в Бомбай. Но въпреки, че Бомбай е най-индустриално развития град в Индия слуховете, че лесно се намира работа са напълно неверни. След като няколко месеца търсят безуспешно да се захванат някъде да работят и похарчат всичките си спестявания, селяните изведнъж остават на улицата и тяхно главно занимание става просията.

На гарата ни чакаха християните, с които щяхме да работим заедно като служим именно на тези хора, които живеят в гетата. Валеше много силен дъжд, тъй като всяка година около средата на юни започва мусона. С две таксита се отправихме към базата, в която щяхме да престоим няколко дни.

Два дни след пристигането ни в Бомбай местните християни ни попитахме искаме ли да посетим дома на майка Тереза и да се запознаем с нейната дейност. Майка Тереза е била албанка по народност и католичка по вероизповедание. Преди няколко десетилетия тя дошла в Индия, за да показва Божията любов на бедняците в Калкута чрез милосърдието си. Така постепенно в нея се зародила идеята да се изграждат домове за сираци. В по-големите градове на Индия имаше такива домове, основани от нея и нейната мисия. Такъв дом имаше и в Бомбай. Денят, в който щяхме да го посетим, беше петък и валеше като из ведро. Всички бяхме с чадъри, но само след 10 минути чадърите ни станаха безполезни, тъй като дъждът, носен от вятъра, ни мокреше отвсякъде. След като изминахме около километър започнахме да установяваме, че нивото на водата се покачва и постепенно покрива асфалта навсякъде. След още известно разстояние вече не се виждаше никакъв път и бяхме принудени да газим във вода с дълбочина 20 см, а във водата плуваха най-различни неща: удавени мишки, котки, човешки и животински изпражнения. В същата тази мръсна вода индийчетата с весела глъч се къпеха и се пръскаха едно друго. Най-после уморени от пътя, мокри до кости, чудейки се какво е станало с канализацията на този град и недоумявайки как може човек да има такива ниски представи за хигиена, стигнахме до дома на майка Тереза.

горе