След като се върнахме от Дарамсала в базата в Бунтар, престоят ни там продължи по същия начин, изпълнен с молитва и проповядване на Словото сред местните християни за тяхно назидаване и изграждане. Знаехме, че в гр. Манали, отстоящ на 42 км северно от Бунтар, имаше друга база на "Младежи с мисия" и решихме да ги посетим. Пътят ни до там трая 2 часа с автобус и на мен лично ми беше много неприятно, когато седящите на по-предните седалки индийци непрекъснато се обръщаха и гледаха жена ми, която с русата си коса и бялата си кожа явно беше голяма атракция за тях. Манали е един от будистките центрове в Химачъл Прадеш, но храмът, който посетихме, не беше толкова грандиозен, колкото този в Дарамсала. Когато влязохме в будиската пагода беше сумрачно, но все пак успяхме да видим монасите по време на тяхното поклонение. Те стояха един до друг, изричаха си мантрите и леко се поклащаха. Мантра е дадена дума или словосъчетание, което трябва многократно да се повтаря докато будистът медитира. Често тази дума или словосъчетание е име на някакъв демон, но тези, които казват мантрите, разбира се, не знаят това. Мантрите се дават на всеки будистки монах от техните наставници.

Много е важно, когато християните в дадена страна са малцинство, взаимно да се поддържат и подкрепят. Отиването ни в Манали имаше точно тази цел - да насърчим братята и сестрите ни там за работата, която вършеха за Господа като проповядваха Словото Му. Докато траеше посещението ни при тях водачът ни англичанин, Пол Тилбъри, който имаше проблеми с белите дробове още в Англия, отново получи пристъп на задуха поради голямата надморска височина от около 2000 м. Наложи се непредвидено да посетим болницата в Манали. След прегледа се установи, че Пол трябва да остане няколко дни под лекарско наблюдение. С леко притеснение поради случилото се останалите се върнахме в Бунтар.

горе