Автобусът ни за гр.Бунтар в щата Химачъл Прадеш отпътува в 20:30 часа и след 13 часов път през цялата нощ на сутринта пристигнахме в базата на "Младежи с мисия". По план там трябваше да престоим 1 месец.

Преди да продължа описанието на преживяванията ни, нека да кажа няколко думи за щата Химачъл Прадеш.

Индия административно се дели на 25 щата. Някои от тях са много малки по население и територия, а други - 3-4 пъти по-големи от България по територия, със стотици милиони население. Химачъл Прадеш по площ е колкото Южна България, а по население около 6,5 милиона. Името Химачъл идва от Хималаите, най-високата планинска верига в света. Самият щат се намира всред планините. Там християнското население е едва 0,08%, т.е. най-малък процент християни от цяла Индия. Църквата, както видяхме по-късно, е малобройна, слаба и неефективна духовно. И за това има няколко причини:

Първо, самите водачи не са обучени и не са достатъчно зрели християни, което автоматично дава отражение върху цялото събрание. Самите те имат нужда от дълбоко Библейско поучение и наставление в истините.

Второ, една голяма част от християните в Индия са неграмотни, защото идват от най-низшите касти, които са и най-бедните. А в Индия щом си беден, не можеш да ходиш на училище и не можеш да се научиш да четеш и пишеш. Сами знаете колко лошо е, когато някой християнин не може да изучава сам Библията и да опознава Господа по-добре чрез писаното Божие Слово. За съжаление много от християните в България, които могат да четат, пренебрегват времето, което Бог иска от всеки от нас да отделяме за четене на Библията и разсъждаване върху нея. Липсата на това време в живота на християните е основната причина те да остават духовни бебета. Тук е мястото да кажа какво благословение Бог е дал на българският народ с това, че 90% от населението ни може да чете и пише, което в сравнение с десетки други страни по света е истинско съкровище. Така че голяма част от индийските християни бяха в положение на невъзможност да растат духовно чрез лично изучаване на Библията.

Третата причина са огромният брой езици, които се говорят в Индия - 1652, което я прави страната с най-много езици в света. Понякога в села, отдалечени само на 5 км едно от друго се говорят коренно различни езици. Случва се, когато се събират за богослужение християни от няколко села, не всички да разбират добре езика, на който се проповядва Божието Слово. Официалните езици са два: хинди и английски, но поради изолацията и бедността на голяма част от населението, особено по селата, те не се говорят.

Четвърто, изключително тежко натоварената духовна атмосфера, причинена от идолопоклонството към многобройните божества. В Химачъл Прадеш има една долина, наречена "Долината на хилядите богове", известна в цяла Индия. Всеки октомври там се събират хиндуисти от всички краища на Индия, за да се покланят и празнуват суетни тържества. Трудно може да се опише с няколко думи какъв негативен отпечатък дава върху цялата нация идолопоклонството. В такава духовна обстановка е доста трудно да се пробие и да се печелят души за Господа.

Когато направих анализ за причините за неефективността на Църквата в Индия си дадох сметка, че дори и само една от тях би била достатъчна да има проблеми, а колко повече, когато са събрани четири заедно. Това ме наведе на мисълта за нуждата от обучени мисионери, които да работят и помагат на местното Тяло Христово да бъде ефективно. Вярвам, че в България има хора, които са призвани от Господа действително да бъдат изпратени там с тази цел. Може би ти, читателю, имаш в сърцето си Индия? Тя те чака.

Базата на "Младежи с мисия" придставляваше голяма двуетажна къща с няколко стаи на първия етаж и няколко на втория, а зад нея имаше голям двор с овошки и зеленчуци. Там вече ни чакаха ръководителят на базата Ян от Холандия и няколко индийски християни от различни щати на Индия, които живееха и служеха в гр. Бунтар. Аз и съпругата ми получихме отделна стая на първия етаж, с едно легло за двама души и стенен шкаф. След като извадихме от багажа най-необходимото и го подредихме в шкафа, легнахме и заспахме, уморени от дългия път.

Първите два дни си почивахме. На третия ден слязохме в долната част на града. Момичетата трябваше да си купят националното облекло панджаби, защото със западните дрехи щяха да правят силно впечатление. Градът представляваше нещо като голямо село с една централна улица с магазини от двете страни. Хората в този щат общо взето живеят по-бедно, отколкото в другите части на Индия, тъй като повечето стоки са по-скъпи поради факта, че се "внасят" от други щати.

горе