Предишна глава | Съдържание | Следваща глава |
Духовна задача
Духовната ни задача се състоеше изключително много в ходатайство и духовно воюване. Петък по принцип беше ден, определен за пост. Имаше вечери, в които на смени се молехме, за да се получи 24 часова молитва. Когато бяхме в Англия, имах в сърцето си желание да проповядваме на индийците за Исус, но когато пристигнахме в Индия разбрах, че принципът на работа тук е по-друг. Индийците от базата посещаваха няколко села в продължение на близо година, за да станат приятели с местните. Когато се опознаят взаимно, едва тогава се споделя Евангелието с тях. Ако бял човек започне да свидетелствува директно за Господ, по-скоро ще има отрицателен ефект, отколкото успех. В манталитета на индийците е залегнало становището, че като западноевропейци или американци християните, които отиват да им проповядват, са богати финансово. При действието на Божият Дух има случаи, когато индийци се покайват от проповядването на белите, но след това започват проблемите. Останалите местни хора си мислят, че белите са дали пари и са подкупили индиеца, за да приеме християнската вяра. По този начин обществото силно се настройва срещу бели проповедници. Друга причина е, че англичаните са владяли 200 години Индия и са ограбвали безскрупулно хората, което от своя страна е оставило горчиви корени в сърцата на индийците.Това беше причината християните от базата да се стремят да станат приятели с местните и едва след това да им споделят Благовестието. Затова стратегията на мисионер, който отива да работи в Индия, трябва да бъде основана на работата му с местните индийски християни - да ги назидава, обучава и да им помага да бъдат ефективни в достигането на собствената си нация, защото най-добрите мисионери за Индия са самите индийци. Но както вече споменахме, поради ниското си духовно развитие индийците имат нужда от поучение и помощ отвън. Ето защо трябва да се изпращат мисионери в Индия.
Всяка неделя в голямата стая на втория етаж на къщата имаше богослужение, в което участваха и дечица сираци, за които се грижеше една мисионерка от Америка. Тя беше оставила уютния си дом, спокойния си живот, приятелите си и беше отишла на другия край на света, за да служи на Господа, като се грижи за тези деца. В небето ще се разбере кой и какво е жертвал за Господа и за Неговото Царство, и хиляди неизвестни никому мисионери ще получат заслужените си награди от Бог. Тази първа неделя в Бунтар ми дадоха думата да проповядвам и аз споделих с останалите как и защо съм повярвал в Бога, какво означава Той за мен, защо обичам Исус с цялото си сърце и колко превъзходна е Божията любов към нас грешните.
Един ден се изкачвахме високо в планината, за да се молим. Пред нас се откриваше величествена гледка. Отвсякъде високи планини, някои от тях със сняг по върховете си, а в подножието им си пробиваше път река и течеше на юг. При изкачването си се натъкнахме на някакъв идолски храм, в който всеки вторник се принасяха в жертва овце и кози, за да се умилостивят змиите. Молихме се за хората, които ходят там и са заблудени от Сатана. Удивително е как дявола е успял да ги впримчи в тези суеверия дотолкова, че да ги накара всяка седмица да мъкнат по стръмните склонове определените животни, за да ги жертват на демони. Идолопоклонството е разпространено по целия свят и независимо от формата му е един от най-омразните грехове в очите на Бога. Библията говори много по този въпрос. В апостол Павел е записал: "…и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици, на четвероноги и на гадини." Дори и в идолопоклонството има степени на деградация. В някои страни то е насочено към отдаване почит на хора, другаде се покланят на птици и четвероноги, а в Индия се кланят на всичко - като се започне от хора и се стигне до тази мерзост като почитане на змии - животното, което Бог прокле в Едемската градина. Християнин, който е посетил Индия, не може да остане безразличен към нуждата на тази страна и Великото Поръчение от Марко 16:15. "… Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар" е в сила и за теб, читателю. Целта на тази статия е да те накара сериозно да се замислиш за твоя дял, който можеш да дадеш за достигане на недостигнатите. От Божия страна те моля да отвориш сърцето си за тяхната нужда от духовна светлина. Направи своята крачка към тях.