Няколко дена по-късно пътувахме до един град, наречен Маникаран, разположен доста навътре в Хималаите. Шофьорът караше като на състезание, а пътят беше толкова тесен, че две коли трудно се разминаваха. Отстрани на шосето нямаше мантинела и на места стръмни пропасти от по 400 метра се спускаха надолу и свършваха в обятията на реката. Когато пристигнахме в Маникаран беше около обяд. Това е малко селище, но пълно с хиндуистки храмове и много топли извори. В някои от храмовете имаше дори построени басейни, където поклонниците можеха да се къпят.

Целта на нашата визита тук беше да посетим няколко мисионери, които работеха за Господа в този отдалечен и слабо развит край на света. Условията им на живот бяха изключително мизерни. Тъй като строежът на къщата им не беше завършен, мъжете трябваше да спят на открито, а всички жени - в една стая. Те нямаха дори и тоалетна и бяха принудени да ходят в съседния хиндуистки храм. Всички тези непривлекателни условия за живот обаче не им пречеха да се трудят за Господаря на Вселената там, където Той ги беше поставил, и за мен те бяха един пример на истинско смирение и любов към Него.

горе