В сряда по план щяхме да пътуваме за Дарамсала. Името на този град не ми говореше абсолютно нищо, докато не разбрах кой живее в него и какво огромно значение в духовния свят има това селище. През 1950 г. Китай напада и завладява Тибет. В тази война над 1 милион тибетци са били убити, а други 100 000 са били принудени да бягат в Индия. Между тях е бил духовният и политическият им водач Далай Лама. Той се установява в Дарамсала, който за кратко време става важен будистки център, привличащ поклонници от цял свят. След като пътувахме цяла нощ, рано сутринта пристигнахме в Дарамсала. Една част от екипа ни се настанихме в хотел, а друга при местните мисионери, наброяващи само трима души от "Младежи с мисия". По-късно през деня планирахме да посетим горната част на града, в която живееше Далай Лама. Пред неговата резиденция имаше войници, които не пускаха посетители вътре и дори забраняваха да се снима. Точно срещу жилището му беше изграден голям будистки храм с няколко метрова позлатена статуя на Буда. Около самия храм и по пътя, водещ към храма имаше десетки въртящи се молитвени колела. Когато поклонниците минават край тях, те се молят и с ръка завъртат колелата само в една посока. Самите колела са дървени и на тях са написани молитви. Този ритуал играе важна част в живота на будистите. Тук е времето да кажем няколко думи за будизма. Това е монистка религия, т.е. будистите не вярват в съществуването на личностен Бог. Според будизма светът се управлява от природните закони и явления, а не от Творец. В будизма не съществува понятието грях в смисъла, който се влага в Библията - грях и бунт пред Бога. Будизмът се е зародил около 560 г. преди Христа на територията на днешна Индия, щат Уттар Прадеш. Негов основател е Сидхарта Гаутама, наречен по-късно Буда или Просветленият.

На света в момента живеят около 600 милиона будисти. В Индия те са 5 милиона. Именно факта, че в Дарамсала живее Далай Лама би трябвало да ни подскаже огромното духовно значение на този град с население 22 000 души. Направи ми впечатление, че само една шепа християни живееха там - тримата мисионери и петима местни вярващи. Какво голямо неравновесие в силите! Точно в такива градове, които имат ключово значение за целия свят, трябва да се изпращат мисионери, пълни със Святия Дух и вяра. Ако погледнем Дарамсала с духовните си очи ще видим една черна и мрачна крепост, изградена от Сатана, която бълва и залива целия свят с фалшиво учение. Всяка година Далай Лама изнася лекции пред своите почитатели. Докато бяхме в Дарамсала видяхме един бял мъж, може би американец, с бръсната глава и червено наметало, показващо, че е будистки монах. Колко е право Божието слово, когато казва в Римляни 1:24,25: "Затова, според страстите на сърцата им, Бог и ги предаде на нечистота, щото да се обезчестят телата им между сами тях, - те които замениха истинския Бог с лъжлив, и предпочетоха да се покланят и да служат на тварта, а не на Твореца, Който е благословен до века. Амин." Този човек идваше от християнска страна, там, където навярно е чул Благата вест, но я е загърбил и прегърнал лъжата на дявола. В този будистки център имаше десетки млади момчета, станали монаси. Видяхме ги как се упражняват. По един много странен начин те подскачаха от единия крак на другия, с тяло приведено напред, махайки с дясната ръка и викайки.

Когато обикаляхме храма, на няколко метра пред нас видяхме една възрастна жена също с бръсната глава и червено наметало, която стоеше пред идол. Загледахме се да видим какво ще направи. Молейки се на идола тя падна по лицето си пред него, постоя в тази поза за кратко и се изправи. След това отново повтори същия ритуал и отново, и отново, и отново. Ние стояхме няколко метра зад нея, но изглеждаше, че нищо не може да я разконцентрира в нейното поклонение. Помислих си: над един милиард мюсюлмани по света се покланят на Аллах, 850 милиона хиндуисти се покланят на техните идоли, 600 милиона будисти правят същото, но съм видял твърде малко християни, които да се покланят на Господа така, както Той е повелил в Словото Си - с дух, душа и тяло. От Битие до Откровение всяка една дума за поклонение, записана в Библията описва точно това, за което всяко човешко същество е създадено - да се покланя на Бога.

Вярвам, че Бог очаква от нас като християни, когато се събираме заедно да Му отдаваме искрящо и достойно хваление, време, в което да Му казваме колко велик и колко добър е Той към нас, но също вярвам, че Бог очаква от нас и време, в което да Му се покланяме. Тогава, когато думите са свършили и ние стоим пред Него с благоговение; тогава, когато цялата ни личност Му се покланя, показвайки Му, че Той е Върховният Господар, а ние Негови покорни слуги. В молитвения живот на много християни телесният поклон е неразривна част от общението им с Бога, когато те са в скришната си стая. Не е така, обаче, когато християните се съберат на богослужение. Най-вече срамът е този, който ни пречи да покажем и с тяло своето поклонение. Когато Моисей каза на израилтяните, че Бог е чул молитвите им и че ще ги избави от египетското робство, те се поклониха (Изх. 4:31). При освещаването на Соломоновия храм, когато Божията слава слезе над израилтяните, те паднаха и се поклониха (2 Лет. 7:3). Но един от най-впечатляващите примери е: "...когато живите същества принасят слава, почит и благодарение на Този, Който седи на престола и живее до вечни векове, двадесетте и четири старци падат пред седящия на престола, и се кланят на Онзи, Който живее до вечни векове, и полагат короните си пред престола..." (Откр. 4:9,10). Двадесет и четирите старци ни показват какво трябва да прави човек, когато е в Божието величествено присъствие - нищо друго, освен да падне и да се поклони. Всичко това го казвам с една цел - ако езичниците могат да се кланят с усърдие на своите идоли, то колко повече ние, християните, трябва да се покланяме на Живия Бог. Читателю, ти замислял ли си се върху това? Предизвиквам те да молитствуваш за Божията благодат, която да ти помага да имаш истинско общение с Него.

горе