Старата будистка монахиня не само се покланяше с усърдие, но тя се покланяше на нещо, което не можеше да я види, да я чуе или да й помогне - на идол. Без да осъзнава, тя нарушаваше първите две Божии заповеди. Стотици милиони хора в Индия са в нейното състояние на незнание и идолопоклонство. Например, Калкута носи името си от богинята на смъртта Кали. Ето защо не е за учудване, че този град е едно от най-бедните, мръсни, мизерни и подтискащи места на света. Ежедневно милиони хиндуисти застават пред статуите на Кали (която преставлява обикновено фигура на човек с много ръце, а на кръста си има гирлянда от черепи на нейните врагове) с ужас в сърцата си и дарове в ръцете си, с които да умилостивят богинята. Където и да отидехме в Индия, се натъквахме на този грях.

Случи ми се един ден да пътувам с влак от Лякнау за Делхи и отидох на гарата да си купя билет. Пред мене имаше няколко човека на опашката и имах достатъчно време да огледам гишето, в което работеха няколко продавачи индийци. В единия от ъглите имаше специално място, отделено за капище. Там беше поставен един идол, а пред него гореше тамян. Миризмата на този вид тамян, който се кади пред божествата, се усеща навсякъде във въздуха на Индия - от аерогарата до най-бедната къща. Чиновника, който продаваше билетите, стана (явно му беше свършило работното време), отиде пред идола и се поклони, след което си тръгна. На негово място дойде друг. Преди да започне работа той също отиде пред идола, поклони се, помоли се и след това се зае с работата си. Друг път пътувахме с такси. На огледалото за обратно виждане пред шофьора беше окачен малък идол и в колата също миришеше на тамян.

В политеизма (вяра в множество божества) е застъпено убеждението, че всяко божество си има определена територия или сфера на влияние в човешкия живот и природата. Така например в Индия има бог на просперитета, бог на знанието, бог закрилник, бог създател, бог разрушител, планински бог, речен бог, бог на полето и т.н. до 33 милиона.

Нашият Бог изрично е забранил всяка форма на идолопоклонство и направа на идоли не само защото това жестоко наранява Божието сърце, понеже Той е невидим и никакво изображение не може да го опише, такъв какъвто Е, но и за наше собствено добро. Идолът не е само добре изваяно дърво или каменна статуя, зад него стоят реални личности - демони. Когато някой се покланя на идол, съзнавайки или не, той де факто се покланя на бесовете.

Преди няколко хилядолетия, когато политеизма се е развивал с голяма скорост, всяко племе е имало жрец или шаман, който е бил като посредник между племето и божествата, в които е вярвало племето. Изпадайки в състояние на транс, жрецът буквално бивал обладаван от демоните, на които е служел. В последствие същите тези демони, които той е виждал и които е считал за божества, са приемали и видими форми на идоли и кумири. Ето защо много от идолите имат странни форми, като например: човешко тяло с много ръце (бог Шива), с ужасно изражение на лицето (богинята Кали), полуслон - получовек (бог Ганеш) - въобще такива, каквито човешкото въображение не може да роди.

Хората, които се покланят на идоли, са нещастни. Те живеят в постоянен страх, защото техните божества са доста често много своенравни. Индийците стават и лягат с мисълта за божествата си и едва ли има по-религиозна страна в света от Индия. Ако може да се опише живота на идолопоклонника само с една дума, то това е думата страх - страх от идолите и страх от обществото, в което живеят, защото то заклеймява всяко разчупване на традицията и обръщане към Истинския Бог. Техният външен ритуал на поклонение пред идолите е нещо, което може да се сравни с наркотика за наркоманите. Покланяйки се пред тези статуи, техният мир за кратко е възстановен, но не след дълго те отново се озовават пред кумира за поредната порция поклон и за поредната порция душевен мир. Затова и в Индия религията се е вплела толкова силно в ежедневието на индийците. Престоят ни в Дарамсала беше много ползотворен. Там видях Индия под друг ъгъл. Бог ми показа чрез посещението в будисткия храм какво всъщност означава да живееш в духовна тъмнина. Върнахме се обратно в Бунтар и продължихме нормалните си занимания - ходатайствена молитва и духовно воюване, опознаване културата и обичаите на местните индийци.

горе