Два месеца след като се върнахме от първото ни пътуване в Индия в мен отново загоря желание да се върнем и да продължим работата си там. Докато бяхме в Шимла, и на двамата ни се искаше час по-скоро да свърши това пътуване и да се приберем в родината си. Беше ни втръснало да гледаме беднотия, сакати хора и неизбежното идолопоклонство. Но странно, ето че минаха няколко седмици и призива, който преди време Бог беше поставил в сърцето ми за Индия, се върна с нова сила. Започнах да търся Божията воля с молитва и пост.

Месец по-късно Бог ни събра с един индиец, който учеше медицина тук, в Пловдив. Оказа се, че е християнин и името му е Соломон. Неговите родители живееха в Индия и бяха собственици на няколко училища. В Индия има държавно, но и частно образование. С течение на времето нашето приятелство със Соломон укрепна и през юни 1998 г. ние получихме покана от родителите му да посетим отново Индия, с цел да работим за Господа. Аз споделих това с пастор Младен Младенов и с неговото одобрение и подкрепата на цялата църква се събраха парите, необходими за визите ни и за самолетните ни билети до Делхи и обратно. Според мен това е първото изпращане на мисионери от една църква в България в толкова далечна страна като Индия, като църквата ни взе участие не само във финансирането ни, но и вярващите стояха в молитва за нас и за делото там.

Отпътувахме на 27 юли 1998 г. - само аз и съпругата ми Мария за разлика от първия път, когато бяхме 8 човека от различни нации. Самолетът ни напусна латище София в 12:20 на обяд. В 16 часа пристигнахме в Москва на летище “Шереметиево 1”. От там с автобус ни извозиха до международното летище “Шереметиево 2”, където имахме престой 5 часа. В 21 часа хванахме самолета за Делхи. Около 5:30 на другата сутрин кръжахме над столицата на Индия Делхи, един наистина огромен град с 15 милиона души население. Около 6 часа минахме митническата проверка, след което се отправихме към изхода.

Имахме уговорка с брата на Соломон, който трябваше да дойде от Лякнау и да ни посрещне на летището. Започна едно търпеливо чакане, като се взирахме във всяка кола, а от индиеца и помен няма. Започнахме да се чудим какво става. Тогава Мария предложи да звъннем до Лякнау, където живее Дейвид. Звъннах, и когато се свързах първият път, говорих с Блессан, третия брат. Той ми каза, че Дейвид е в банята. След 10 минути пак звъннах, този път говорих с Дейвид. Какво беше учудването ми да разбера, че не е дошъл в Делхи, защото си имал работа! Не знаех да се ядосвам ли или да се смея на индийската безотговорност, тъй като на заминаване от България Соломон изрично ни каза, че на летището ще ни чакат. След като изпаднахме в такава ситуация отново се убедихме, че на индиец трудно се вярва, ако и да е християнин. Добре, че имахме преживяванията от предната година и благодарение на тази наша опитност знаехме как да отреагираме. Веднага проучихме влаковете от Делхи за Лякнау и се оказа, че следващият е в 14 часа. Отново се обадихме на Дейвид, за да го информираме, че ще хванем този влак и да бъде така добър да ни чака на гарата, този път в Лякнау.

С такси се отправихме от летището към гарата. Там пристигнахме доста преди 14 часа. След едно изморително и след това още едно, още по-изморително пътуване, траещо 9 часа, най-сетне пристигнахме в Лякнау късно вечерта. За наше най-голямо успокоение на гарата ни чакаха Дейвид, Блессан и баща им. След едно кратко запознанство се отправихме към колата и от там към дома им.

Лякнау е двумилионен град и е столица на Уттар Прадеш, най-многолюдния щат в Индия - над 170 милиона души, това население е по-многобройно от населението на цяла Бразилия. Ако този щат се вземе за отделна страна, то тя ще бъде сред десетте най-многолюдни в света. По територия той е 2,5 пъти по-голям от България, като географски в по-голямата си част се състои от долината на р. Ганг, най-свещената река в Индия за хиндуистите. Северозападната част на този щат е заета от величествените Хималаи. Там се намират няколко от главните хиндуистки центрове в Индия - гр. Ришикеш, смятан за световната столица на йогата и гр. Дерадун, известен с множеството си хиндуистки монаси или така наречените саду. В Уттар Прадеш се намира и гр. Варанаси, с население 2 милиона и разположен на бреговете на р. Ганг. Това е най-свещения град за хиндуистите в цяла Индия. Всяка година през януари се стичат милиони поклонници от цялата страна, за да се потопят в студените води на р. Ганг. Те вярват, че тази река е свещена и че това потапяне ще измие греховете им. От библейска гледна точка цялата тази област е една много силна и укрепена сатанинска крепост, държаща в робство стотици милиони души по целия свят, защото дори и хора от други страни, заблудени от Сатана, идват тук, за да извършват този ритуал.

Според много мисионери с дългогодишен опит, този щат е една от най-твърдите почви за Евангелието не само в Индия, но и в целия свят. От тук са произлезли три световни религии.

Преди около 3 000 години от тук са се разпространили фалшивите вярвания, даващи основа на съвременния политеистичен хиндуизъм. Пак тук преди 2 560 години за първи път Будда е проповядвал учението за “Средния път”, като после това учение се разпространява из цяла Индия, а от там из цяла Източна Азия. По същото време, когато Будда е живял и проповядвал, се установило и утвърдило друго религиозно учение - джайнизъм. Негов основател е Махавира, който бил принц, но на 30 години се отказал от светския си живот и станал аскетичен монах, търсещ освобождение от множеството прераждания. Дванадесет години се скитал из страната, като не се грижел изобщо за тялото си. В началото е носел само една препаска около кръста си, а скоро след това хвърлил и нея. На тринадесетата година стигнал до състоянието мокша или така нареченото “духовно спасение”. В останалата част на живота си продължил да проповядва това ново учение, като създал последователи. Тази религия е възникнала като реформистко движение срещу доминирането на хиндуистките брамински свещеници с техните сложни ритуали и потискане на останалите под тях. Джайнизма отхвърля кастовата система.

горе