Вечерта на 8 ноември Джоб и Мейбъл отново ни закараха до гарата, помолиха се за нас и така се разделихме - ние връщайки се в родината си, те оставайки да служат на Бога в Индия. На сутринта отново бяхме в Делхи. Настанихме се в един хотел за времето оставащо ни до полета и тръгнахме из улиците на Делхи, за да търсим един от най-големите хиндуистки храмове в Делхи, посветен на богинята Лякшми - богинята на парите и успеха. Храмът беше отвсякъде облицован с мрамор и блестеше от чистота. Беше разделен на няколко сектора. В същия този храм Петър Стоянов преди няколко седмици, като президент на България го бяха поканили да се поклони на главния идол в храма и имаше снимки на този ритуал във вестниците. Видяхме с очите си как образовани хора: доктори, адвокати, бизнесмени падаха коленичейки и се кланяха на идолите, след това оставяйки пари пред тях като дар. Един от свещениците в това идолско капище ни предложи да ни сложи тика, червен белег на челото, символ на благословение от идолите и знак, че си бил в хинду храм. Ние не се съгласихме. Но имаше други туристи чужденци, които в духовното си незнание бяха белязани.

Посетихме отново онзи парк, за да си починем, в който аз вече имах някакъв опит в контактуването с продавачите там. За моя изненада видях същия човек, “майстора на уши” отново да идва към нас с искане да ми почисти въпросните части на главата. Отново му отказах. Настойчивостта му беше уникална. Този път пожела само да ми види ушите. За да се отърва от него аз го контраатакувах казвайки:

- Дай ми 50 рупии и ще ми видиш ушите.

Сега той се стъписа. Не очакваше такъв отговор и ни остави. Поседяхме малко в този парк и след това посетихме Палика базар (нещо като Илиенци, с много стока и народ). След няколко часа бяхме на летището. Безаварийно прелетяхме разстоянието от Делхи до Москва и от Москва до София също.

След три месеца и половина престой в Индия отново бяхме на българска земя. Така завърши второто ни мисионерско пътуване изцяло подкрепено от пастор Младен Младенов и ЕПЦ “Светлина на света”, гр. Пловдив - едно пътуване, в което, вярвам, че Бог ни употреби да донесем промяна в живота на много хора, сеейки семето на Божието слово сред хиндуистите и поучавайки вярващите за тяхно израстване в познаване и живеене на Словото. Пътуване, чийто плод ще се види най-добре във Вечността.

горе