На гарата дойдоха да ме изпратят Мария, Джоб и Мейбъл. Направи ни силно впечатление множеството плъхове, ходещи навсякъде, най-вече около релсите, но също и по спящите на земята хора. На никого не му праваше впечатление този факт. Пътувах през нощта, на сутринта към 7 часа бях в Делхи. Преди обяд си свърших работата в офиса на “Аерофлот” и след това отидох до централния парк, където доста хора се разхождаха и където доста индийци се препитаваха предлагайки най-различни неща на почиващите. При мен идваха продавачи и ми предлагаха да си купя плодове, друг ми предложи безалкохолно, трети дойде с едно сандъче и като видя, че маратонките ми са леко скъсани, каза че може да ги зашие. Спазарихме се за 10 рупии да ги зашие двете. После дойде един човек, с доста радикално предложение, който имаше две клечки зад ушите си, тези две клечки бяха неговия инструмент за работа. Каза ми:

- Господине, искате ли да ви почистя ушите? Само за 50 рупии едното!

Погледнах го удивен и му казах:

- Не.

- Вижте тук в тефтерчето ми мои клиенти от цял свят, са записали колко доволни са останали от услугите ми.

И наистина ми показа един тефтер, в който намерих дори българска реч от някой си Наско, записал: “Супер е и хич не боли.”

Едва се изкопчих от него. Следобяд си хванах влака и след девет часа път си бях в Лякнау.

В оставащите дни до заминаването ни докато бяхме в дома на Джоб и Мейбъл аз продължавах заедно с Виктор и Арвинд да проповядваме по къщите, а следобедите имаше поучение за християните главно върху основите на християнството, записани в Евреи 6:1-2: “...покаяние от мъртви дела, вяра в Бога, учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд.”.

горе