Предишна глава  Съдържание  Следваща глава 

Натясно

Дейвид и семейството му бяха притиснати вероятно от корумпирания министър на образованието и затова щяха да се местят да живеят в друг щат, но това означаваше, че и ние ще трябва да си търсим ново жилище. Тогава получихме и един странен e-mail от България, от Соломон (брата на Дейвид, който учеше в Пловдив медицина). Соломон ни оведомяваше по най-бързия начин да се връщаме в България, защото индийското посолство в София знаело, че срокът за самолетните ни билети за връщане изтича скоро и те настоявали ние да се върнем навреме иначе с полиция щели да ни открият и да ни екстрадират. Когато прочетох този e-mail много се ядосах, защото тъкмо работата ни с Виктор в евангелизирането на хиндуистите и поучаването на християните започна да дава плод и бяхме принудени да се връщаме. Казах си, че е глупаво индийското посолство да ни определя срок за връщане и този срок да е според самолетните билети, а не според визата, защото според визата ни имахме право на още два месеца престой. Впоследствие аз достигнах до извода, че това може да е нагласено от семейството на Дейвид, понеже им беше неприятно това, че евангелизирам и може би те са се опасявали, че хиндуистките власти могат да им навредят, затова са сметнали за по-добре да прекратим контактите си с тях. Казаха ни, че до една седмица трябва да напуснем къщата. И така притиснати от двете страни - от една страна този странен e-mail, от друга страна нужда от нов дом, трябваше да решаваме бързо какво да правим. Постихме и се молихме и тогава Джоб и Мейбъл ни поканиха да живеем в тях за една седмица. Опаковахме си багажа и се преместихме в тях. Колкото и странно за нас да беше, Бог ни водеше да се връщаме обратно в България, но отначало аз не разбирах че това е Божието действие, мислейки, че всички тези странни обстоятелства около семейството на Дейвид са плод на лукавия с цел да спре работата ни. Наложи ми се да отида до Делхи за резервиране на самолетните ни билети.

горе