На 1 ноември беше неделя и аз посетих една църква, в която бях поканен да споделя нещо за десетина минути. В 10 и 30 ми дадоха думата и аз накратко поучавах църквата относно християнското отношение към нацията Израел, и им споменах за това как в момента в Ню Йорк беше 12 часа в полунощ и как сатанистите от онази част на света принасят човешки жертви на дявола, тъй като нощта на 31 октомври срещу 1 ноември е най-големия сатанински празник. Така че се молехме срещу тази дейност на лукавия. След мен пастора имаше своето слово към църквата и когато богослужението свърши аз си тръгнах. Бях с колелото си и преди да пресека едно кръстовище се огледах за превозни средства и като не видях нищо тръгнах да пресичам. Изведнъж от дясната ми страна изскочи един джип, засилен срещу мене, който ме блъсна в десния крак. Успях да се задържа на колелото си, но усещах болка в дясното бедро. Слязох от колелото и се развиках на индийците, които бяха в джипа. Когато видяха, че съм бял, смотолевиха нещо и бързо изчезнаха. Но ако бях индиец сигурно щяха да слязат и да ме набият, дори и те да са виновни, понеже ако си велосипедист, това означава, че си беден, респективно, че си от нисшите касти, а щом караш кола, особено джип си “голямата работа”. Веднага свързах инцидента с джипа с молитвата, която имахме срещу сатанинския празник. И за първи път в Индия виждах как дявола се опитва да посегне на живота ми, но планът му не успя поради Божията милост и цел, която Той има за нас.

Една сутрин пред вратата ни дойде жена, около четиридесетте и викаше нещо на хинди. Беше облечена в къса блузка над пъпа и шал обвит във формата на къса пола. Може би беше бременна, тъй като имаше голям корем. Тя просеше пари, като врачуваше, че който й даде ще стане много богат и боговете ще го благословят. Оказа се, че е проститутка и цената й е 20 рупии (около 1 лв.). Пред съседната къща винаги стои един полицай, но той не й каза нищо, като че ли това е нещо напълно нормално. Индия си затваря очите пред много мръсни неща, а гони и преследва хората, които й помагат. Мисионери, които се грижат за сирачета имат проблеми от правителството, а родители, които убиват нежеланото момиченце не са обезпокоявани.

горе