На 27 октомври Мария имаше рожден ден и поканихме Джоб и Мейбъл заедно с един техен приятел, германец и мисионер от 27 години в Индия, на ресторант за да отбележим празника заедно. Имахме около 350 рупии (около 17 лв.) и се надявахме цялата поръчка да се вмести в тази сума. Така, че когато приятелите ни започнаха да си поръчват: три вида пиле, супи, нудъл, ориз и безалкохолно, с Мария започнахме да се оглеждаме притеснително, понеже видяхме, че парите няма да ни стигнат и щяхме да изпаднем в крайно неудобно положение. Уж каним гости да ги почерпим, а пък нямаме пари. Отидох до тоалетната да си измия ръцете и там казах на Господ: “Боже, не знам какво ще направиш, но ни измъкни от тази ситуация.” Към края на вечерята, когато дойде сметката Джоб и Мейбъл казаха, че понеже нямат подарък са решили да благословят Мария, като платят сметката в ресторанта, която беше около 450 рупии. Въздъхнахме облекчено и от своя страна ние им предложихме да дадем 300 рупии, а останалите 150 те. Колко често показваме вярата си или неверието си на Бог и съответно колко често Го радваме, като Му уповаваме, или наскърбяваме, като Го подценяваме?

горе