Обикновено часовете преди обед с Виктор проповядвахме по къщите на хиндуистите и мюсюлманите, а в някои дни от седмицата, следобедите се събираха хора от неговата църква и аз ги поучавах на различни теми. Първото поучение си спомням, че беше относно Святия Дух и кръщението в Святия Дух. Още в самото начало на работата ми с Виктор ми направи впечатление, че нито той нито жена му държат на изпълването в Святия Дух и говоренето на езици. Когато им показах, според писанията, че Бог желае да излива от Духа Си върху всяка твар в пълнота, от оня момент нататък молитвения живот и на двамата беше промененен, според тяхните думи. Същото поучение, което говорих на Виктор и жена му, споделих и с хората от неговата църква. Бяха 6 човека и след поучението започнахме да се молим Бог да кръсти тези шестима души в Святия Дух. Двама от християните получиха кръщение в Духа с белега говорене на езици, другите двама не получиха в него момент, а останалите двама се оказаха хиндуисти, дошли понеже християните ги поканили, но без да ме осведомят за това. Стана малко смешна ситуация, молех се за тях да получат кръщение в Духа, а те имаха нужда от покаяние за греховете си и примирение с Господ Исус.

В неделя бях на служба в къщата на Виктор, а Мария си беше у дома. Имаше пет християнина и шест хиндуиста. Пастор Виктор ми даде думата и аз поучавах. Същата вечер започна и хиндуисткия празник Дивали (посрещането на новата година). Всяка хиндуистка къща беше окичена със светлинки, лампички и от всяка къща се носеше звук на фоерверки - един невъобразим шум в продължение на няколко вечери, колкото трае празника. Тези фоерверки ги гърмят почти през целите нощи. Такъв шум и гърмене не бяхме чували никога преди това. Тези дни вали и температурите паднаха, но сега пък, когато се къпем, се къпем със студена вода, защото нямаме бойлер. Докато беше горещо, водата в бидона, който е на покрива, се нагряваше достатъчно за да осигури един нормален душ. Е, ние пък много искаме, хем да не ни е горещо, хем като се къпем водата да ни е топла. Става, само че в България.

След като Арвинд се покая вече не бяхме двама в проповядването по къщите, а трима. Целта ми беше Арвинд да се обучи още с първите си стъпки в християнството и да бъде дързостен свидетел. И неговото водно кръщение беше в река Гомти на нашето старо място. Имаше няколко индиеца, които наблюдаваха с учудване какво прави един бял с един индиец и как потапят друг индиец във водата и после го изваждат. Арвинд е добър ученик, бързо схваща. Скоро след като взе водно кръщение Бог го кръсти и в Святия Дух.

По него време имах голяма нужда от превозно средство и Бог ми подари един велосипед. Един ден в дома на пастор Виктор дойдоха четири стидунти от едно Библейско училище. Бяха дошли за практика. Преди да излязат на улиците ги насърчих с Божието слово относно свидетелствуването. Помолихме се за тях, помазах ги и ги разделих на две двойки. Така те отидоха, всяка двойка в различна посока. След няколко часа се върнаха много възрадвани. Бяха раздавали брошури и свидетелствали на различни хора. В това Библейско училище се бил записал още един студент, но впоследствие се отказал, а училището му беше осигурило велосипед, който сега останал свободен. Когато тези млади момчета разбраха, че аз имам нужда от велосипед, те ми споменаха за тази възможност и по този начин Бог ми даде велосипед, който да използвам за Негова слава. Вече не се налагаше да вървя по един час в жегата, за да отида до къщата на Виктор и обратно до моята - имах велосипед и бях като един индиец от средната класа и надолу, защото, тези които са от средната класа имат или мотор, или кола, а тези които са най-бедни ходят пеша. Тази прослойка от обществото, която е между най-бедната класа и средната класа, обикновено се придвижва на велосипед. Обичайна гледка е да видиш мъж, каращ велосипед, на рамката пред него седи едното му дете, а на багажника - жена му с другото дете. Малко неудобно и по-бавно става придвижването, но затова пък е безплатно.

горе