| Предишна глава | Съдържание | Следваща глава |
Работа с Пастор ВикторВ понеделник Дейвид ме заведе в къщата на пастор Виктор. Стаята, в която живеехме беше оборудвана семпло. Имаше две легла, стол, шкаф с християнски книги и един голям дървен амвон, защото в неделя в тази стая се провеждаше богослужение. С Виктор посетихме едно семейство, в което имаше само един християнин, но той милият не познаваше много добре Божието Слово. Говорих главно на невярващите членове на това семейство за Исус и след това се молих поотделно за всеки един. Това ми беше първо посещение в индийска къща, в която да евангелизирам. Бях доволен. Вечерта в голямата църква на “Асамблени на Бога” започна пасторска конференция и чухме един американски мисионер, служещ в Непал, да поучава върху това, че сатана ще изиска от ръката на Бог всеки служител за да бъде изпитан. Също че трябва да се покажем верни, да потвърдим, че служим на Исус защото го обичаме, а не за облагодетелствуване. Казваше също, че понякога дори болестите са благословение за нас и даде пример с баща си, който дълги години е отричал Бога и Го хулел, но когато се разболял от рак и видял края си се покаял за всичките си грехове и станал християнин. Така преминал във вечността. Спасението на безсмъртната човешка душа е най-важното за Бог. Този мисионер също каза, че когато ние задаваме неоснователни въпроси към Бога, тези въпроси са като дупки в нашия щит на вярата, понеже задавайки въпроси ние показваме, че не уповаваме достатъчно на Господаря.
Всеки ден с пастор Виктор посещавахме различните домове и улици в неговия квартал. Чукахме или звъняхме на вратите на къщите и когато обикновено излизаше домакинята ние се представяхме, че сме християни и че искаме да им кажем нещо за Исус Христос. Ако тези хора имаха интерес ние влизахме в къщата им, където надълго и нашироко обяснявахме за Господа. Ако пък нямаха интерес да слушат ние ги умолявахме и на вратата им свидетелствувахме за две-три минути. Всеки ден посещавахме различни къщи и различни улици. По този начин на проповядване три жени се покаяха и се прибавиха към църквата на пастор Виктор. Беше вече втората седмица на октомври, температурата нормално се задържаше около 36 градуса. В един от ония дни дадохме водно кръщение на дъщерята на Виктор и на още един християнин. Това стана в реката Гомти, там където беше мястото определено за пране и бедните хора се стичаха там за да операт дрехите си, а някои се къпеха, а няколко метра по-настрана стадо биволи лежеше в реката, в една изключително мръсна вода, две души се посветиха изцяло на Господа, да му служат и да му бъдат верни. Докато аз съм навън и проповядвам с Виктор Мария си стои във вкъщи и четеше или учеше английски. Беше й скучно от време на време, но с удоволствие тя помагаше на Роузи, когато имаше нужда да й се ушият нови пердета или пък почистваше кухнята, в която се готвеше храната ни и трапезарията, в която се хранехме. Индийците не си падат много по хигиената, така че Мария имаше доста работа, която обикновено трябваше да я свърши Чату.
