След като пристигнахме там, бяхме настанени в една стая, която ни служеше за спалня, с прилежащи към нея кухня и баня. Хигиената беше невероятно занемарена. Оказа се, че вода ще имаме само 3 часа на ден: сутрин от 7 до 8, на обяд от 12 до 1 и вечерта от 5 до 6. Така си планирахме програмата през деня, че винаги в тези часове да сме там, за да успеем да напълним съдовете с вода, да измием приборите, да изперем и не на последно място да се изкъпем. Водата не само че беше малко като количество, но и абсолютно неподходяща за пиене. Тя трябваше да се преварява задължително поради огромния брой микроорганизми, които трябваше да се унищожат. И не само това, но когато Мария се къпеше, краката и ръцете започваха да я сърбят неудържимо. Тя изпадна в една такава ситуация, в която поради жегата задължително трябва да се окъпеш, защото иначе ще се вмиришеш, а от друга страна - непрестанния сърбеж след къпането. Доста често в това общежитие тока спираше, тогава спираше да работи и големия вентилатор, инсталиран на тавана. Моментално след това температурата в стаята се повишаваше дотолкова, че дори без нищо да правим се изпотявахме. За Мария проблемите с тока и водата бяха по-незначителни, отколкото това да свикне с големите гущери, висящи по пердетата и стените, а за Индия това е нещо напълно нормално. Тези гущери дори са полезни, защото ядат комарите и мухите. Още първия ден, когато пристигнахме в общежитието, аз реших да посетя кухнята, където се готви за всички. Там работеха едно семейство непалци. Доста хора от Непал са принудени да емигрират в Индия, за да търсят работа. Кухнята представляваше най-общо казано две стаи, разделени с тъмен коридор. Когато влязох в първата стая, щях да падна от изненада и удивление, виждайки гледката пред очите си. Непалците, насадяли по земята, сръчно оформяха чапатитата. Чапатито се приготвя от тесто, направено от брашно и вода с малко сол, което не е втасало. Оформя се както нашите палачинки, с такава дебелина и по-малък диаметър, но не се пържи, а се пече на сач. Това е една безквасна питка, която докато е топла е много вкусна, но след няколко часа не представлява нищо особено. Чапатито заедно с ориза е основна храна за индийците, живеещи в северните щати, така както за нас хлябът е основна храна. По пода на стаята бяха нахвърляни мръсни чаршафи, върху които се слагаха оформените вече чапатита. Във въздуха, по тестото, по чапатитата и по самите непалци имаше буквално хиляди мухи. Имаш чувството, че ако замахна с ръка, сто процента ще хвана 5-6 мухи без усилие. Когато видях тази гледка, си казах: “Тука ще стоя гладен.” Тъй като съм много гнуслив човек, пък и не съм кой знае колко надарен с килограми, тази мисъл ми се стори доста отчайваща. След това посетих втората стая, където се извършва опичането на чапатитата. Върху огън беше поставен един голям сач, а на него наредени чапатита, които като се опекат от едната страна, се обръщат на другата, след което тези, които са готови, се хващат с дълга желязна пръчка с кука накрая и се поставят върху жарта на огъня за няколко секунди. От силната топлина, те се издуват като балон и огъня ги облизва отвсякъде без да ги изгаря изобщо. Когато видях през каква огнена дезинфекция преминава всяко чапати, сърцето ми радостно подскочи в мен и друга мисъл мина през главата ми: “Слава Богу, спокойно ще мога да ям тези чапатита и да не стоя гладен”.

След като приключих обиколката на кухнята, попитах главния готвач дали тук има змии и това, което той ми каза, ме накара винаги след това да се оглеждам на четири. Преди няколко месеца, каза той, савсем близо до кухнята видял как една кобра пълзи и се скрива в дървата, които се използват за камината, така че той не можал да я убие. Отидох си в стаята и започнах да оглеждам навсякъде за евентуални дупки, през които може да мине змия. Под една от външните врати имаше достатъчно разстояние, за да се вмъкне добре охранена кобра. Веднага започнах да запълвам това разстояние с вестници. На следващата сутрин първата ми работа след като станах беше да проверя уплътнението. Какво беше удивлението ми да видя, че в единия ъгъл уплътнението беше развалено и явно нещо се бе вмъкнало вътре в стаите. Казах на Мария и внимателно взех да се оглеждам. Когато стигнах до кухнята и отворих единия от шкафовете там, чух цвърчене и открих виновника за дупката в уплътнението. Беше мишка, настанила се при ориза. Веднага излязох на двора и започнах да търся тухли, които наредих от двете страни на вратата и се почувствах като в непристъпна крепост, в която никоя змия не може да влезе.

горе