Предишна глава  Съдържание  Следваща глава 

Работа с учениците

В следващия един месец щяхме да живеем с още няколко учители и близо 80 деца в общежитие, принадлежащо на училището. Бяхме помолени от домакините си да помогнем в часовете по английски език, като Мария щеше да преподава на 6, 7 и 8-ми клас, а аз на 9 и 10-и.

В неделя отново бяхме в църквата на “Братята”, състояща се от десетина човека, главно учители, работещи за майката и бащата на Дейвид. И тук проповядвах, този път за сребролюбието и примера, който виждаме в Юда Искариотски и как свърши той поради алчността си.

Децата, с които живеехме в общежитието, бяха под строг режим. Всяка сутрин ставаха в 5:30 и всички от 6-ти до 10-ти клас играеха физзарядка, след което имаха време за тоалет и закуска, и в 8:00 започваха училищните занятия. Сградата на училището се намираше на около 2 км от общежитието. Всяка сутрин те се превозваха с авторикши, представляващи големи триколки, създадени като че ли с брадва - изключително металоемки, некрасиви и некомфортни.

Училищните часове бяха 6, като имаше само едно междучасие между 3-ия и 4-ия час за 15 минути. Учеше се и в събота. От всичките 80 ученика само 4 бяха момичета. В тази страна ако си момиче или жена, вероятността да се ограмотиш е нищожна. Ролята на жената е да бъде добра домакиня и да се грижи за децата си. Сблъсквайки се с професията на учител по английски език, не сме и предполагали, че отношението на учениците към нас ще бъде толкова добро, не поради това, че ние сме бели и чужденци, а поради факта, че учителят там е на голяма почит (за разлика от България).

Сутрин преди да започнат занятията всички ученици се строяват в двора на училището. Едно момче излиза и прочита някой псалом, следва молитвата “Отче наш” на английски. В този момент целият двор се изпълва с едни неразбираеми фрази и думи, така че дори и тези, които знаят “Отче наш”, като слушат отстрани, не могат да схванат за какво става дума. След молитвата следва изпяване на индийския химн и въпреки, че индийците са доста музикални, не бих нарекъл това изпълнение пеене. Свършвайки с химна, всички се пръскат по класните стаи и часовете започват, като продължават до един часа на обяд. Следва отново придвижване обратно към общежитието с рикшите, след което хранене, кратка почивка, подготовка на уроците за следващия ден, а от 4 до 5 - спортни игри, главно футбол с учениците от 9-ти и 10-ти клас, останалите играят федербал или крикет. Следва хващане на водата от 5 до 6, през което време се къпем, перем, мием чинии, преваряваме вода за пиене и т.н. Учениците продължават с подготовката на уроците си за другия ден. От 8 до 8:30 по правило на училището има задължително събиране на всички ученици за провеждане на Библейски урок. Въпреки, че всички деца са хиндуисти (сред тях имаше само едно мюсюлманче), присъствието на този урок е абсолютно наложително. Аз не бях съгласен с тази система, защото Евангелието трябва да се слуша от хората без да има оказване на натиск върху тях. Всички тези деца знаеха кой е Господ Исус Христос и по време на моето преподаване в тези библейски уроци се стремях да им покажа уникалността на Господ Исус и несравнимият израз на любов, която Той е показал към цялото човечество. Понякога влизахме в оживени спорове, като по-голямата част от учениците фанатично защитаваха вярата си в идолите, но имаше също и такива, които слушаха много внимателно и жадно поглъщаха всяка моя дума. За тези деца съм убеден, че когато станат самостоятелни хора и не са зависими вече от родителите си, знанието, което са придобивали през цялото това време на библейските уроци, ще даде изобилен плод за вечен живот в техните сърца. В основни линии в това се състоеше ежедневието ни в Орай.

Няколко дни след като пристигнахме в общежитието, госпожа Дас, собственичка на това училище и наша домакиня, ни покани да посетим друго от техните училища, разположено в гр.Сихор, щат Мадя Прадеш - най-големият по територия в Индия.

Часът е едва 4 сутринта, но сме готови за тръгване. Здравословното състояние и на двама ни не е добро. Имаме болки в стомаха, може би поради лошата вода. Това пътуване няма да бъде леко. Авторикшата, която кара децата на училище, трябваше да е тук, за да ни закара до гарата, защото в 4:39 е влака за Бопал - столицата на Мадя Прадеш. Но уви, авторикшата не идва, така че хванахме велорикша. На гарата пристигнахме в 4:40, но влакът не само че не беше заминал, но и не беше пристигнал. Той дойде в 5:10. Тогава настъпи един от най-трудните ни моменти. Качвайки се във влака, започнахме да преминаваме от вагон във вагон, за да си търсим местата за спане. Влакът представляваше вагони, пълни с легла и хора. Ако кажа хора навсякъде, просто няма да е точно, защото те бяха един върху друг. Трябваше да преминаваме през всички тях и просто не се дишаше от миризми. Хората бяха буквално до стъпалата на вагона без да е затворена вратата, прозорците бяха без стъкла, така че постоянно духаше. Намерихме местата си, но не можехме да си легнем на тях, а седнахме на едното, за да се съберем повече хора. Пътуването продължи 8 часа.

горе