На другия ден автобусът, който извозва децата до училището не дойде, така че заниманията се проведоха в общежитието. Тази сутрин Пол (момчето с проблемите в дихателната система) е добре и е на училище. Мария не се чувствува много добре днес, защото е настинала от студената вода, с която се къпем, или от вентилаторите. Следобед, както обикновено, с децата провеждахме спортни занимания. С една част от тях играем футбол. Играем е силно казано, по-точно аз ги уча на правилата и техниките в тази игра. В Индия националния спорт е крикет и футбола не е много на почит.

На другият ден следобяд госпожа Дас ни извика в офиса. Там беше един човек от "Църквата на братята". Имахме неприятна среща, той постоянно се хващаше за това да не се носят обици, скъпи дрехи и т.н. Аз се опитах да му представя доктрината относно Святия Дух, но се получи конфликт. Мария получи главоболие и се оттеглихме преждевременно. Странно е как има християни, които държат толкова много на външните неща, които в Божиите очи са много незначителни, а не се задълбочават в онова, което наистина е в сърцето на Бог. На следващата утрин Мария беше загубила гласа си, така че не ходи на училище. Аз взех всички часове. Денят протече, както и другите дни. Вече мислим за отпътуване от това място, тъй като според нас всички ученици са чули, знаят относно Исус и сега остава тяхното лично решение. Може би, ако е Божията воля, следващата седмица ще си тръгнем от тук. Внесохме голямо разнообразие в живота на тези деца и те не искат да ни пускат. Ние също се привързахме към тях, но винаги идват такива моменти. На другия ден в училище имахме известно време на въпроси и отговори. Децата се интересуват от България, а по-големите момчета ме затрупваха с въпроси относно другия пол. Тази неделя на богослужението бяхме 6 човека. Господин Дас и моята личност проповядвахме (аз за това, че сме сол на земята и светлина на света). Всички заедно взехме Господна трапеза. В Индия се взима някакъв плодов сок, а не вино. В болшинството от църквите е голям грях всякакво приемане на алкохол, дори и в най-минимални количества. Следващата седмица протече както предходната. Сутрин ставане рано (Мария ставаше по-рано от мен), за да се хване водата, бърза закуска, обикновено попара с мляко и хляб, училищни занимания, обед, 2 часа почивка и спортни занимания. Учениците, които започнах да тренирам футбол, вече са много по-напред и имат значително развитие в тази игра. Един ден по-големите момчета закъсняха за срещата и аз ги наказах, като пуснах по-малките да играят на тяхно място. Закъснението е национална черта на индийците и за тях дадена дума за среща не означава кой знае какво. Това наказание беше добър урок за тези ученици.

Следващата седмица всички ученици ще имат контролно по английски. Това ще бъде и за нас първото контролно упражнание като учители. Когато бях ученик все изтръпвах, когато щях да имам контролно или класна работа и доста често ми се случваше да преписвам. Разбира се, тогава бях невярващ и външното ми поведение е било в синхрон със състоянието на сърцето ми. Дори в началото на вярата си, бях студент първи курс, на един изпит по математика отново се изкуших и си помогнах тайничко. Вярвам, че Бог ми е простил тази грешка и други подобни такива.

Сега аз бях в позиция да наблюдавам учениците. В деня на контролното аз и Мария бяхме малко нервни. Проблемът е в това, че индийската система на оценяване е по-различна от българската. Максималната оценка е 100%. Поставих задачите и засякох времето. Започнах да се оглеждам като пазач на бостан. След малко на последната скамейка хванах и първия и единствен шмекерджия. Директно му писах най-ниските проценти. Болшинството от децата минаха успешно теста. Същият следобед в общежитието дойдоха двама репортери от местния вестник. Задаваха ни разни въпроси, дори и какво е нашето отношение към политиката на американския президент. Единият от тях почти не говореше английски. Снимаха ни и казаха, че интервюто щяло да излезе във вестника.

На другия ден на наше място английски преподава госпожа Дас. Учениците тайно ни умоляват ние да им бъдем учители по английски, защото нищо не разбират от английския на г-жа Дас. Следващите два дни на мен ми се наложи да бъда в Лякнау, за да проверя електронната поща и дали има някакви новини от България. Пътуването се оказа истинско изпитание за дълготърпение. Бях с шофьора на г-н Дас и неговия "Амбасадор" (30 годишен модел индийски автомобил). Пътят от 200 км обикновено се взема за около 4,5 часа, но това пътуване трая повече от 8 часа. Много пъти някаква част във дизеловия двигател се повреждаше и ни принуждаваше да се правим на монтьори. По същото време Мария водеше библейския получас с децата. За първи път й се налагаше тя да води молитвеното събрание. Направили два отбора с деца по желание и започнали да играят сценки по библейски разкази. Децата се справяли по-добре, отколкото Мария очаквала. Дори в единия отбор участвувало момче, което мислехме, че прави проблеми относно християнските събирания. Друг ученик от десети клас изпял християнска песен и всички били доволни от събирането. Накрая Мария завършила с молитва. Децата искали отново да направим подобно събиране. Разнообразието тук липсва и можем да забележим как нашето присъствие доставя удаволствие на тези деца. Мислим, че те виждат нашата по-особена любов и внимание към тях. Докато аз бях в Лякнау, едно от момчетата си навехнало ръката и въпреки, че медицинската сестра го беше превързала и намазала с лекарство, другите деца го завели при Мария, за да се помоли за него. Надяваме се чрез нашата грижа за тях да видят любовта на Исус, която Той дарява на всеки един.

горе