Тази събота и неделя в общежитието дойдоха родители да посетят децата си. Атракцията беше едно семейство, дошло с трактора си. Една от учителките каза, че това е нормално за тях и че те се чувствуват много удобно и комфортно, като че ли са дошли с последен модел джип. В неделя следобед Мария разговаряла с няколко момчета от седми клас относно вярата в Исус. За съжаление те вярвали в Шива, но тя им обяснила, че ако вярват в Шива не могат в същото време да бъдат действително вярващи в Христос. На другата вечер в библейския получас Мария приготвила за учениците една кратка история относно няколко човека от Библията и децата трябвало да познаят кой е героят. Мария била приятно изненадана от познанията им, въпреки че нямат Библия. А едно момченце от шести клас отлично разказало на английски историята за Йосиф. Момчето, което преименувах на Моисей (историята на преименуването ще прочетете по-надолу), по желание завършило събранието с молитва, като благодарило на Бог, че я е довел от България, защото участвала тази вечер в тяхната молитва. Малко по-късно същата вечер, аз се прибрах от Лякнау. Бях изпратил няколко e-mail-а до Пловдив и до моя приятел Санг Кюн от Южна Корея. Същата вечер Бобан, един от учителите, ни беше на гости. Той е римокатолик, но иска да получи кръщение в Святия Дух. На другия ден сутринта и аз и Мария, отговаряме на въпроси на учениците относно взаимоотношенията между момичета и момчета. В Индия браковете се уреждат от родителите и тяхната култура в това отношение е много по-различна от тази в западните страни. Но относно тази тема по-нататък в книгата. Вечерта дойде Бобан. Първо му казах някои неща относно кръщението в Божия Дух и относно Божието всеоръжие, а след това започнахме да се молим. Веднага Господното присъствие падна върху нас. Аз водих Бобан в молитва, а Мария получаваше думи от Бога под формата на песен. Тази песен беше откровение относно това, какво става в момента - че Божият Дух е тук сега в стаята ни и за радостта в небето. Едно изречение се застоя в устата й:

“Нова песен пеем на Тебе, издигаме хваление,
Нова песен пеем на Теб,
на нов език се молим.”

Веднага след това Бобан получи кръщение в Святия Дух. Аз му казах:

- Сега започни да хвалиш Бог с нова песен в духа си.

Това беше всъщност изпълнение на думите, които се дадоха на Мария. Продължихме да се молим като че ли на никой не му се спираше. Бог даде на Мария пророчество за Индия:

“Проливат кръвта Ми,
потъпкват кръвта Ми.
Кадят на олтарите си,
но тамянът им не достига до Небето.
Пият от мръсен извор и казват:
Добро е, но лошо е - казва Господ.
Мирише, казва Всемогъщият.
Елате и пийте чиста вода, бистра вода,
изворна вода, жива вода.”

Бобан също каза, че докато се е молел на език, Бог му е откривал и за какво всъщност се е молел. Към 23 часа приключихме с молитвата и Бобан си тръгна. Всички бяхме възрадвани от Святия Дух.

В един от тези дни, когато бяхме в училището и Мария си почивала на двора, слугата я предупредил, да бъде внимателна, защото там имало змия. Училището е насред полето и това беше напълно възможно.

На 5-и септември празнувахме Денят на учителя. Всички бяхме по-официално облечени и според индийския обичай в знак на респект към нас учениците идваха и ни докосваха краката, а след това ни сложиха и гирлянди от цветя. Изпяха няколко песни, някои от тях държаха реч, за това колко са ни благодарни, а след това ни подариха по една кутия със сладки, които на нас лично не ни харесаха, и кутийка с химикал и ключодържател. Същия ден следобяд Мария и една от учителките отидоха да “центъра” на Орай, за да купят някои неща. Когато се спрели пред количката за банани веднага се струпали двадесетина човека, поради атракцията, която Мария представлявала. Това в доста голяма степен ни държеше в напрежение и ни изморяваше. Че кой в България се струпва да те гледа като пазаруваш?

горе