Адонирам Джадсън
(1788 - 1850)
Адонирам Джадсън е роден на 9 август 1788. Той е син на посветен конгрешански служител. От ранна възраст показва необикновени способности. На три години под ръководството на майка му той се научава да чете докато баща му отсъства от дома за известно време. Колко голямо е било удивлението на баща му като се върнал и чул сина му да чете глава от Библията. На десет години вземал уроци по навигация, изучавал теология, бил приет в Провидънс Колидж на седемнадесет въпреки, че бил една година болен и отсъствал от училище и за него може да се каже, че бил истински „книжен червей“.
За разлика от другите мисионери Адонирам нямал призив от Бог нито пък обичал Бога.
Напротив, Адонирам в юношеските си години имал много невярващи приятели най-големия, от които бил Джеймс Емес. На двадесетгодишна възраст синът на служителя се отрекъл от Христос. Като блудния син напуснал дома си за да търси по-вълнуващ начин на живот и да избяга от родителските ограничения.
Невероятно, но обръщането му към Христос е станало до голяма степен поради Джеймс Емес. Една вечер той се отбил в страноприемница и го настанили до стаята на умиращ човек. Стенанията на този мъж не позволили на Джадсън да спи през нощта. Мислите му го смущавали. Цяла нощ се надигали въпроси в него: „Приготвил ли се е този човек за смъртта?“ „Къде ще прекара вечността?“ „Бил ли е християнин, спокоен и силен в надеждата за живот в Рая?“ „Или е бил грешник треперещ от ужас в ада?“
На следващата сутрин, Джадсън попитал собственика кой е бил нещастника в съседната му стая и какво е състоянието му. “Той беше удивителен млад мъж от Провидънс Колидж. Казваше се Емес,“ отговорил хотелиера. Джадсън бил шокиран.
Емес – невярващия младеж, който разбил вярата на Джадсън в Христос сега бил мъртъв и загубен. „Загубен! Загубен! Загубен!“ Тези думи нахлули в ума му, звънтяли в ушите му и крещели в душата му. Там и по същото време Джадсън разбрал, че също бил загубен. Прекратил пътуването си и се завърнал у дома. Малко по-късно бил приет в Андовър Теолоджикал Семинари. Писанията на пуританите и Томас Бостън довели младия Джадсън до пълна вяра в Христос и спасението. Някогашният пленителен атеист бил трансформиран в човек, който усещал върху себе си Божия призив за мисиите.
Адонирам срещнал обаче един проблем относно мисиите. В началото на 1800 г. в Америка нямало мисионерски организации. През 1811 Джадсън писал следнато:
„Как християните се освобождават от отговорността, която е им е дадена? Оставят ѕ от света да спят дрямката на смъртта, незнаейки простата истина, че Спасител е умрял за тях. Задоволяват се ако могат да са полезни в тесния кръг от техни познати те тихо си седят и гледат как цели нации погиват поради липса на знание.“
Събирайки се и молейки се с други посветени конгрешани , Джадсън съставил планове за сформиране на мисионерска общност посветена на изпращане на мисионери за Индия.
Младият мисионер намерил по това време и бъдещата си съпруга. В дома на дякона, където мисионерската общност се събирала Джадсън се влюбил в благочестива млада жена с име Ан. Представете си да сте бащата на младата Ан и да получите следното писмо от Адонирам Джадсън:
„Не трябва да Ви питам да ли сте съгласен да се разделите с дъщеря Ви през следващата пролет, да не я видите повече на този свят; да ли сте съгласен за нейното заминаване и нейното излагане на трудностите и страданията на мисионерския живот; да ли сте съгласен с излагането й на опасностите на океана; на фаталното влияние на климата на Индия; на всякакъв стрес; на оскърбление, опозоряване, гонение и може би на насилствена смърт. Можете ли да се съгласите на всичко това заради Него, Който остави небесния Си дом и умря за нея и за Вас; заради погиващите безсмъртни души , заради Сион и за Божията слава?“
С широко отворени очи, поради неизбежните опасности на мисионерския живот Ан се съгласила да се омъжи и тя и Джадсън се бракосъчетали през февруари 1812 г.
Младото семейство отплавало за Индия, докато техния добър приятел Лутер Райс се приготвил да пътува с по-късен кораб. По време на своето четири и половина месечно пътуване до Индия, Адонирам и Ан се впуснали в интензивно изучаване на Писанията. Знаели, че когато пристигнат в Индия ще трябва да служат заедно с известните баптистки мисионери от Мисията Серампур, водена от не кой да е, а от самия Уилям Кери. Как биха могли да работят заедно с техните различия относно кръщението? Адонирам също търсел да разреши някои богословски въпроси, които имал относно неговата теология. Всички техни първи обръщенци щели да бъдат възрастни. Той се чудел дали трябвало да кръстят малките деца на тези нови вярващи в земята на езичниците. Ако Джадсънови знаели, че баптистките мисионери в Индия имали становище да се избягват такива спорове, те никога нямало да изследват този предмет. Но с течение на изучаването на Библията по време на плаването, а също така и след молитви, достигнали до убеждението, че водното кръщение на вярващия в Новия Завет трябвало да се осъществява като тялото изцяло е потопено във вода. Решили, че когато пристигнат в Индия ще вземат такова водно кръщение. С Божието провидение Лутер Райс щял също да достигне до същото заключение отделно от тях.
Ан и Адонирам отплавали от Америка като конгрешани, но пристигнали в Индия като баптисти. Те знаели, че това тяхно решение ще наруши сериозно техните отношения със семейството им и приятелите им в Америка. Ан написала до една от най-близките си приятелки: “Моя скъпа Нанси, ние станахме баптисти не защото искаме, но защото истината ни принуждава да бъдем такива. Разбирам, че това ще ни коства загуба на репутация и ще афектира много от нашите Американски приятели.” Когато пристигнали в Калкута, Джадсън написал писмо до Уилям Кери: “Чувствайки, че сме в езическа земя искаме да изповядаме нашата вяра в Христос като бъдем кръстени в покорство на Неговите свещени заповеди.” Разделянето на Джадсънови и Лутер Раис от конгрешаните станало приятелски и било за разширяването на Божието царство, също както станало с раздялата между Павел и Варнава.
Като пристигнали в Индия новите баптисти открили, че техния най-голям враг не са езичниците, но Източната британска индийска компания. Британското правителство водено от алчността си не се доверявало на новите мисионери и не приемало промените, които ставали с новоповярвалите. Хора, които били освободени от греха, според британското правителство придобивали лош навик да се покланят на Бог, а не на човек, както британците знаели, че трябва. На Ан и Адонирам им бил отказан постоянен престой в Индия, затова те отплували за Бирма.
Нямало друго място на света като Бирма, където да се изпълни пророчеството на Адонирам, написано в неговото писмо до бащата на Ан. Бирма била земя на суеверия, корупция и посветен будизъм. Синът на Уилям Кери, Феликс писал за Бирма: “Къщите в Рангун са мизерно построени, улиците са пълни с изпражнения, квартирантите жестоко подтискани, данъците абсурдно високи, а наказанията варварски.”
Бирма била всичко това и още. Мъчения и масови екзекуции били нещо често срещано. Всяка чужда религия била, посрещана безмилостно. Държавниците били горделиви хора, които вярвали, че тяхната нация превъзхожда всички останали. В такова място Адонирам довел своята половинка, за да служат на Господ Исус Христос.
Още с пристигането в Рангун имало много какво да се върши. Бирманският език бил толкова труден; редица от думи изглеждаща безкрайна, без каквато и да е пунктуация или разпознаване на отделни изречения. Занимаването на Джадсън с езика му отнело над 6 години. През 1819 г. първият бирманец Моунг Нау предал живота си на Христос и бил кръстен. Скоро още няколко били кръстени, а новопристигналия мисионер доктор Пиърс се присъединил към тях. Нещата изглеждали добре, често както се случва преди да връхлети бурята.
Джадсън и Пиърс бавно печелели благоволението на краля до момента, когато се чуло, че 5000 британски войници са атакували и превзели Рангун. Въпреки, че мисионерите не били британци, те били бели чужденци и скоро ги хвърлили в затвора в най-ужасните условия, които човек може да си представи. За почти две години Джадсън и Пиърс били в една килия с още 100 други мъже. Ако не била Ан с нейната любяща посветеност и грижа, те двамата със сигурност щели да загинат. Британците печелели битка след битка и ставало очевидно, че Бирма е загубена. Виждайки неизбежното бирманците осъзнали, че мисионерите могат да им помогнат като преводачи в преговорите. Така най-накрая Джадсън и Пиърс били освободени.
Дългото стоене в затвора оказало влияние върху Ан. През това време тя се грижела за малко дете и работела безуморно, за да храни своя съпруг и доктор Пиърс. Крехкото тяло на Ан не можело да поеме всичко това. Няколко месеца след като Адонирам бил освободен неговата скъпа съпруга починала на 24 октомври 1826 г., за да бъде последвана една година по-късно от смъртта на нейната дъщеря Мария. Мисионерския призив струвал нещо наистина скъпо на Джадсън. Тези загуби били големи, но това, което последвало било дори още по-скръбно.
Адонирам потънал в дълбока депресия. Той отхвърлял всякакви контакти и не приел почетната титла доктор, която преди това изработил в Браун Юнивърсити. Накрая той се преместил да живее в сърцето на джунглата в колиба. Там прекарал 40 дена изследвайки сърцето си и размишлявайки за своя призив. Местните диваци считали, че оцеляването в джунглата, където било пълно с тигри, отровни змии и т.н. било нищо по-малко от това как Бог запазил Данаил в рова на лъвовете.
Също както Давид узнал кой път да поеме в пещерата Одолам, така и Джадсън излязъл по-добър човек след тези тъмни нощи в джунглата. Той се потопил в своята работа с обновен устрем и до 1839 г. имал вече 47 кръщения. През 1832 г. 217 човека дошли до Христос, а през 1836 – 1144. Бог благословил мисионерската жертва, с това, че повече и повече хора напускали тъмнината на Будизма, идвайки в светлината на Исус Христос.
Осем години след смъртта на Ан, Адонирам се оженил за вдовицата на своя приятел мисионер, Сара Боарман. Нито едно от децата на Ан не оцеляло, но Адонирам и Сара имали шест деца, които оцеляли. Бог възвърнал много обратно в живота на Джадсън и през 1840 г. му позволил да завърши големия превод на Бирманската Библия. Почти осем години отминали с големи победи и дълбока любов между Сара и Адонирам. Отново обаче, трагедията посетила Джадсън, след като Сара се разболяла. Двамата решили да заминат за Америка, но пътуването се оказало твърде тежко за Сара и тя била положена да почива на остров Света Елена.
Пристигайки в Америка, загубил втората си съпруга, Джадсън не бил подготвен за посрещането, което го очаквало. Минали 38 дълги години, откакто за последно той бил на американска почва. Лутер Райс се бил върнал години по-рано и неуморно разширявал подкрепата за мисиите в чуждите земи. Където и да отивал, хората искали Джадсън да говори и да им каже за Божието дело в Бирма. Докато бил в Америка Джадсън се оженил за трети път. Емили се оказала вярна компания и сестра в Господа в оставащите години на Джадсън. Двамата се върнали в Бирма. Накрая, дал всичко от себе си за Исус, Джадсън починал през април 1850 г. и бил погребан в морето.
Адонирам Джадсън е като пример за всецяло посвещение на Божията работа. Той не бил съвършен човек, както никой от нас не е. Когато се сблъскал със смъртта на скъпата му Ан и Мария в това, което в днешни дни бихме нарекли маниакална депресия, неговия единствен утешител бил Святия Дух и убеждението на Божия Дух в суверенността на Бог. Адонирам бил готов да страда, да претърпи загуби, за това което вярвал, че било истинската доктрина. Той твърдо вярвал в доктрините на благодатта, необходимостта от Евангелието и силата на обръщението, причинено от Святия Дух.
По време на неговата смърт имало над 7000 християни в Бирма, заедно с 63 църкви и 123 мисионери и пастори. Влиянието на Адонирам Джадсън се чувствало на длъж и шир. С помощта на мисионерските агенции Джадсън помогнал да се изпратят над 2700 мисионера по целия свят. Най-голямото наследство на Джадсън било неговата неумираща любов към Христос. А в Америка имало някои, които се оплаквали, че Джадсън не им е разказал повече вълнуващи приключенски истории и интриги. В отговор на това Джадсън казал: “Радвам се, че са го казали това, но аз нямам нищо по-добро да разкажа от чудесната история за това, че Исус умря за нас.”
