Робърт Мофат
(1795 – 1883)
Шотландски мисионер, пионер в Южна Африка за над 50 години. Основал мисионерски станции във вътрешността на страната, превел Библията на езика на бечуаните и написал две мисионерски книги за Южна Африка: “Трудове и сцени в Южна Африка” и “Реки от вода в сухо място”. Неговата най-голяма дъщеря Мери е съпруга на Дейвид Ливингстон. Когато си мислим за Робърт Мофат е правилно да си припомним стиха в Захария 4:10, който казва “Кой пренебрегва деня на малките неща?”
Изглеждало е малко нещо на някои благочестиви мъже в Южно-шотландска църква, когато четири годишно момче от бедно семейство, коленичило пред олтара да се моли. Решението на това дете било презряно от стареите, защото за тях то било твърде малко за да разбира. Слава на Бога, че някой безименен, неизвестен на нас брат, окуражил детето, като коленичил заедно с него за молитва.
Мофат наистина може да се е обърнал към Христос тогава – ако не, то това е било началото на верига от събития, които довели до неговото обръщение и до отварянето на вратите на Евангелието за неизследваните територии на Черна Африка.
В средата на тийнеъджърската си възраст Мофат напуснал дома си и се отправил към Хай Лейг, близо до Ливърпул за да работи като помощник-градинар. На това място Мофат духовно съзрял и той се причислил към методистите. По пътя от Хай Лейг до Уорентън се случило друго събитие, което го тласнало към мисия в Африка. Мофат видял табела, рекламираща мисионерско събиране. На такова малко място, като тази реклама, Бог подбудил сърцето на младежа и го превърнал в мисионер. Мофат присъствал на събирането и със сигурност знаем, че там той е разбрал посланието, защото по-късно той се свързал с преподобния Уилям Роби – методисткия проповедник в Манчестър и скоро бил препоръчан на Лондонското мисионерско общество. На 21 години Мофат пристигнал в Южна Африка.
Неговото ранно служение включвало изследване на вътрешността на страната. По онова време имало малко пътища или ж.п. релси, а и тези, които ги имало, често били разрушавани от дъждовете. Пътуването било трудно, опасно и често смъртоносно. Налагало се да се преминават реки, да се изкачват скали, да се преминават тресавища, да се пресичат гори. През деня било много горещо, а нощния студ правел пътуването още по-сложно. Винаги имало диви зверове: лъвове, чакали, хиени, крокодили, змии, маймуни и най-лошото от всичко – войнолюбиви и недоверчиви диваци. Такива пътувания не били нещо често срещано, от тези, които познавали страната, а за новодошъл като Мофат, такива изследвания били смъртоносно опасни. Но Мофат, мотивиран от мисионерския си призив бил решен да покори всякакви такива пречки. Постепенно той физически се аклиматизирал към екстремалния климат на Африка. Изучил страната и станал добре запознат с обичаите и езиците, и развил много добре способността си да бъде водач. Това станало отличителния му белег, който да благославя множествата.
През 1817 г. той се заселил в селото Намакуас, където вожда човекоядец бил обърнат към Христос. Това обръщение се считало като едно от най-великите събития на Божията благодат на мисионерските полета. В това си пътуване Мофат за първи път видял река Курамон и бечуаните – хората, с които щял да прекара по-голямата част от неговото дълго мисионерско служение.
Бечуаните посрещнали служението на Мофат като тяхното отношение било от каменно незаинтересоване през стоманено нетолериране и се стигне до непоправимо отхвърляне. Мофат, който наскоро се оженил за английската си любов не виждал награда за неуморната си работа. Между другото тази работа се състояла от това да бъде строител, дърводелец, шивач, фермер, а също така и проповедник.
Вероятно едни от най-важните моменти в служението на Мофат е било не проповядването, но опитите му да защити неговите бечуани от войнствените зулу. Той не предотвратил войната, но осигурил огнестрелни оръжия и боеприпаси за неговите хора. Бечуаните покорили зулу и разбирайки смелостта на Мофат и неговото състрадание към тях, те започнали да го уважават като техен приятел.
Изминали 12 години преди неговото послание да даде плодове на съживление. Изведнъж мястото, където се събирали за богослужение се изпълнило с хора. Езическите песни и танци спрели, от устните на бечуаните започнали да излизат молитви, а също и песни за Сион. Започнали да се отказват от лошите си навици. Обръщенците първо били записвани, после тествани с течение на времето и след това кръщавани. Другите племена, чувайки тези вести изпратили представители, които да се учат от думите на белия мъж. Мофат често се връщал с тях в племената им и така съживлението са разпространявало.
По него време Мофат осъзнал, че трябва да се концентрира върху превода на Новия Завет ако искал неговите хора да се научат на Божието Слово и да се научат да живеят по Божия начин. И той не само превел Писанието, но осигурил печатница и го отпечатал.
Мофат се върнал в Аглия само веднъж преди да умре. По време на това свое посещение в Англия той убедил Дейвид Ливингстон да замине за Африка вместо за Китай. Ливингстон здраво строил върху основата, която Мофат му положил и удивителното е, че Мофат живял с 10 години повече от Ливингстон.
Робърт Мофат достигнал селата в джунглата с Евангелието, бил смел по време на опасности, справял се с магьосниците както Илия се справял с лъжепророците на Ваал. Той проповядвал, превеждал, инструктирал африканците да четат, пишат, пеят и да земеделстват. Мофат издигнал Христос и прославил служението на мисионера. На 9 август 1883 г. с трепереща ръка той навил часовника си. “За последен път”, казал той. Така и станало. На следващата сутрин 88 годишният войн на кръста бил мъртъв. С 84 години в служба на неговия Бог, откакто онази вечер като четири годишно момче дошъл до Христос.
